Разлика между версии на „Паническо разстройство“

м
м (растройство -> разстройство)
{{бързо|1=[[Паническо разстройство]]}}
 
'''Паническото разстройстворастройство''' е сравнително често срещано заболяване вследствие на неспособността на човешкия организъм да се справи с атаките на [[стрес]]а. То е от групата на [[депресия|депресивните състояния]]. Някои психиатри го нареждат по честота на проявяване след зъбния кариес, други твърдят, че на 70 човека един боледува от паническо разстройстворастройство. То се появява тогава, когато химичните съединения в организма, отговорни за справянето със стреса са изчерпани ([[серотонин]]). При настъпване на кризата в организма се излива голямо количество [[адреналин]], който предизвиква и симптомите на паническото разстройстворастройство като задушаване, неспособност за справяне с кризата, силен [[страх]] - от [[смърт]] или [[инфаркт]], [[сърдечна аритмия]] и учестено сърцебиене, понякога чувство за загуба на [[равновесие]].
 
Индивидът започва да се самоизолира, спира да излиза поради страх кризата да не се случи отново на публично място. Изобщо човек започва да си налага всевъзможни ограничения вследствие страха от появата на криза. В началото на заболяването тези симптоми са краткотрайни, но с напредването му те зачестяват и стават по-продължителни. За страдащите от това заболяване на първо място трябва да се знае, че въпреки драматичното му протичане от него не се умира. Заболяването е напълно лечимо. Лекуващият лекар е психиатър и той предписва медикаментозно лечение с [[антидепресант]]и, което продължава в зависимост от степента на задълбочаване на заболяването. Антидепресантите се предписват без специална рецепта, свободни са за закупуване от [[аптека|аптеките]] и не водят до пристрастяване. Например предписват се в комбинация ''Zoloft'', ''Paroxat'' и ''Thioridazin''. Лекуващият психиатър определя дозата и продължителността на лечение. След като се постигне необходимия резултат от медикаментите, дозата им се намалява до спиране (рязкото спиране на антидепресантите би довело до обратен ефект). Първите резултати от лечението с антидепресанти се проявяват обикновено към двадесетия ден от приемането им.