Разлика между версии на „Дупница“

редакция без резюме
| площ = 32,321
}}
'''Ду̀пница''' (преди 19451948 година: '''Дубница''', от старобългарското дуб, в превод: [[дъб]]; други имена преди 1878 година: '''Тобиница''', '''Дупеница''', '''Дупла''') е [[град]] в Югозападна [[България]]. Той е, административен център на [[Община Дупница]] и втори главен град в [[Област Кюстендил]]. Селище от [[каменна епоха|каменната епоха]], Дупница се появява на картата като цивилизован град през [[античност|античността]] под името[[тракийски език|тракийското]] име '''Германея''', който град играе роля на ключов и кръстопътен град при [[траки]]те и в [[Римска империя|Римската империя]], намиращ се в полите на [[Рила]] планина и до най-важния път в Европа - [[Виа Милитарис]], свързващ [[Византион]] ([[Константинопол]]) с [[Рим]]. Понастоящем Дупница продължава да е известна като „град на кръстопът“, макар и заради доста по-маловажните пътища [[Европейски път Е79|E79]] и 62. В града и околностите има средновековни църкви, следи от тракийска култура - некрополиси, могили, както и римска гробница.
 
Според преброяването през 2011 година, населението нав Дупница eживеят 33 519 жители, а [[ГРАО]] декларират, че през септември 2011 година има 38 519 жители, регистрирани по настоящ и 42 104 по постоянен адрес.
 
== Имена ==
Първото известно име на Дупница е тракийското '''Германея''', което е било името на града от [[древност]]та до [[Средновековие|средновековието]]. Средновековното име на Дупница е '''Тобиница''' и за това свидетелства пътния дневник на рицаря [[Арнолд фон Харф]], посетил страната ни през 1499 година, но се срещат и вариантите '''Дупла''', '''Дъбница''', Дупница. За първи път името Дупница се появява в османски регистър от третата четвърт на XV15 век, по-рано от посещението на Арнолд фон Харф. Името на града през 1565 година е споменато отново като Дупница, а лондонското евангелие от 1578 година изписва името като '''Дупеница'''. СведениетоОчевидно става дума за различни изписвания, които се доближават до един общ и усреднен вариант, a сведението на Арнолд фон Харф очевидноможе страдада от белезите надава неточна транслитерация. Според академик [[Йордан Иванов]] името произлиза от [[старобългарски език|старобългарската]] дума д{{Unicode|ѹ}}пьнъ - "дупчест, издълбан". Лондонското евангелие от 1578 година изписва името като '''Дупеница'''. Очевидно става дума за различни изписвания, които се доближават до един общ и усреднен вариант. След освобождението през 1878 година като официално е въведено името '''Дубница''', което градът запазва до 1948 година.
 
През 1948 година градът е преименуван от новата комунистическа власт на '''Станке Димитров''' на името на дупнишкия партизанин [[Стефан Димитров]], като градът отново е преименуван през следващата 1949 година на прякора на личността - '''Марек''', това име изкарва до 1950 година, тогава градът е преименуван отново и окончателно на дългото име на личността - '''Станке Димитров''', което име успява да изтрае до 1990 година. С промените към демокрация старото име е върнато през същата година, но не като Дубница, а като Дупница<ref name="HOB"></ref>.
 
 
== География ==
|accessdate=2011-05-16}}</ref>)
|-
|||||||[[Будапеща]] ~ 850 км <br /> [[Белград]] ~ 485 км <br /> [[Ниш]] ~ 250210 км. <br /> [[РадомирПерник]] ~ 4245 км <br /> ||[[Видин]] ~ 255 км <br /> [[Враца]] ~ 190 км <br /> [[Монтана]] ~ 170 км <br /> [[София]] ~ 6755 км <br />||[[Одеса]] ~ 950 км <br /> [[БукурещВарна]] ~ 450570 км <br /> [[РусеБукурещ]] ~ 380450 км. <br /> [[ИхтиманРусе]] ~ 78380 км <br />||||||
|-
|||||||[[Бобов долКюстендил]] ~ 1940 км <br /> [[КюстендилКуманово]] ~ 40140 км <br /> [[Скопие]] ~ 180 км <br /> [[ТиранаПрищина]] ~ 490233 км.||[[Файл:Compass Rose English North.svg|250px|center|Роза ветров]]||[[Сапарева баняСамоков]] ~ 1440 км <br /> [[Пловдив]] ~ 170 км <br /> [[Ямбол]] ~ 335 км <br /> [[Бургас]] ~ 430 км.||||||
|-
|||||||[[Битоля]] ~ 300 км <br /> [[Охрид]] ~ 360 км <br /> [[ВльораТирана]] ~ 570490 км <br /> [[БариВльора]] ~ 920570 км. <br />||[[Благоевград]] ~ 31 км <br /> [[Сандански]] ~ 100 км <br /> [[ПетричСолун]] ~ 120220 км <br /> [[Атина]] ~ 710 км <br />|| [[Смолян]] ~ 260 км <br /> [[Одрин]] ~ 370 км <br /> [[Истанбул]] ~ 600 км <br /> [[АнкараЙерусалим]] ~ 10552300 км.||||||
|-
!colspan=10|
[[Image:Mosque in Dupnitsa.jpg|thumb|250px|ляво|Галерията в Дупница, бивша джамия, изградена върху основите на православен храм]]
[[Image:Old-dupnitsa-center-1935.jpg|thumb|220px|дясно|Центърът на Дубница, 1935 г.]]
Селища на територията на Дупница съществуват от времето на късната [[каменна епоха]] и [[античност]]та. В околностите на града се намира [[траки|тракийският]] град Германея<ref>[http://merytours.com/sapareva/page.php?9 Кратка история на сайта на община Сапаравена баня]</ref> и в града и околностите са разкрити следи от тракийската култура, [[некропол]] и гробница от римско време. В близост до Дупница минава важният търговски и военен [[Римска империя|древноримски]] път [[Виа Милитарис]].
 
През [[Средновековие|средновековието]] Дупница е част от [[Първа българска държава|първото]] и [[Втора българска държава|второто]] български царства и за кратко от [[Византия]] и [[Стефан Душан|Душановото]] [[Душаново царство|Сръбско царство]]. След падането на [[Велбъждско деспотство|Велбъждското деспотство]] Дупница е присъединена към [[Османска империя]]. Очертава се като важна спирка по пътя от [[Константинопол]] за [[Западна Европа]] и поради това много пътешественици описват града между 14-18 век. В близост е и духовната обител [[Рилски манастир]], която става основен културен център за югозападните български земи.
След [[Освобождение на България|освобождението на България]] през 1878 година и последвалия [[Берлински конгрес]] от 1879 година Дупница попада в границите на [[Княжество България]]. В града се съсредоточават множество българи-бежанци от [[Македония (област)|Македония]], а [[Гоце Делчев]] създава граничен пункт на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]. През 1904 година в града е създадена и е дислоциран щабът на [[Седма Рилска дивизия]], като е построена и една от най-старите военни болници в България<ref name="HOB">[http://www.dupnitsa.eu/index.php?lng=_BG&h=2&v=1 Кратка история на Дупница от сайта на община Дупница]</ref>. При избухването на [[Балканската война]] през [[1912]] година седемдесет и трима души от града са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912–1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.845.</ref>, като дупнишкият отряд е именуван [[Седма пехотна рилска дивизия]]. След края на [[България в Първата световна война|Първата световна война]] изборите за кмет на Дупница се печелят от [[БРСДП (т.с.)]] и [[Коста Петров]]. Те създават [[Дупнишка комуна|Дупнишката комуна]], която просъществува 842 дни. На 21 февруари 1923 година кметът е убит от [[Харалампи Златанов]], член на [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]]. Настъпва криза в градската управа и до [[Деветнадесетомайски преврат|Деветнадесетомайския преврат]] от 1934 година града се управлява предимно от назначаван [[Кметове на Дупница#Временен_Управителен_Съвет|Временен управителен съвет]]. В това време Дупница става център на тютюнопроизводството и минното дело в района. По време на [[Участие на България във Втората световна война|Втората световна война]] Дупница е [[Бомбардировки на България|бомбардирана от съюзниците]]. На 4 януари 1944 г. 108 американски Б-17 трябва да бомбардират София, но поради гъстата мъгла са отклонени. 40 бомбардировачи хвърлят 150 бомби над Дупница. Разрушени са 40 сгради.
 
Археологическите проучвания показват, че около днешното положение на градската градина и часовниковата кула е била изградена ранновизантийска крепост от 5–6 век и просъществувала до 12 век, по сведения от легенди по-късно там се е издигала Дупнишката крепост, разрушена от турския пълководец Лала Шахин. Съществувал е мост, който започвал от Драгойната крепост (в местността „Кръста“) и завършвал от другата страна на река Джерман в планината (близо до ловния дом). Местността [[Разметаница]] е близо до Дупница, където според [[Йоан Скилица]] и съвременни изследователи [[цар Самуил]] убива брат си [[Арон (комитопул)|Арон]].
 
 
== Политика ==
Населението на града е почти изцяло [[българи|българско]] от [[Шопи|шопската]] българска [[етнографска група]]. Дупница е известна със своята историческа група от [[евреи]], като [[Жак Асеов]]- евреин, търговец и тютюнджия от града, който става милионер, след Втората световна война почти всички евреи се изселилват в [[Израел]] и към днешна дата в цялата [[област Кюстендил]] има само 29 етнически евреи<ref>[http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm Преброяване 2001]</ref>, от които повечето живеят в Дупница, те са предимно хора над 60.
 
В Дупница друга религия освен [[православие]] много трудно може да се срещне, има около 10 православни църкви в града без околните села, а за празник на града е определен денят на [[Свети Иван Рилски]], чества се от 1998 г. Храмове на други религии няма, изключение правят само една-две къщи, обявени за протестантски молитвени домове, в една от които има и протестантски гробища. В града има и еврейски гробища, преди е имало и синагога.
[[Image:23042011-dupnica-panorama-full.jpg|thumb|250px|left|Новопостроения параклис „Св. Иван Рилски“ в Дупница, в [[Парк "Рила" Дупница|парк „Рила“]]]]
[[Image:Cherkva-sv-georgi-pobedonosec-dupnitsa-net.jpg|thumb|250px|left|Православният храм „Св. Георги Победоносец“ днес]]
[[Image:23042011-dupnica-panorama-full.jpg|thumb|250px|left|Новопостроения параклис „Св. Иван Рилски“ в Дупница, в [[Парк "Рила" Дупница|парк „Рила“]]]]
 
В началото на 19 век Дупница има около 6&nbsp;000 души население<ref>[http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_3.htm Цветкова, Бистра, "Френски пътеписи за Балканите, XIX в.", Наука и изкуство, София 1981 г., стр.30-31]</ref>, а през 1832 година Ами Буе казва за населението на Дупница: {{Цитат|Цялото население там, както и в околността на Дубница, е българско. Жените ми направиха впечатление с големите игли, които носеха в косите си, както в Милано, и коланите им от жълта мед се закопчаваха с две големи кръгли и издути плочки<ref>[http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_20_13.htm Цветкова, Бистра, "Френски пътеписи за Балканите, XIX в.", Наука и изкуство, София 1981 г., стр.351]</ref>.}}.
През 1838 година населението е около 7-8&nbsp;000 жители<ref>[http://www.promacedonia.org/frp2/frp2_20_16.htm Цветкова, Бистра, "Френски пътеписи за Балканите, XIX в.", Наука и изкуство, София 1981 г., стр.396]</ref>. След освобождението, в края на 19 и началото на 20 век градът е сред 10-те най-големи градове в [[Княжество България]] и [[Царство България]], въпреки че е бил около 10 и 20 хил. души.
През 1980-те град Дупница има население от около 50 000 - 60 000 души. След падането на комунистическия режим и отварянето на гранците на България много дупничани емигрират, предимно в [[Милано]], [[Италия]] и [[Чикаго]], [[САЩ]], където образуват дупнишки колонии. Така в началото на 1994 година след тези изселвания град Дупница е 29-ятият по големина град в България с 41&nbsp;658 жители<ref>„Портативна визуална енциклопедия“, Колектив автори, ИК „Кибеа“, 1997 г., стр.643</ref>. ГРАО сочат, че през декмември 2010 година в град Дупница има над 40&nbsp;000 жители с постоянен адрес и 39 000 с настоящ адрес.
 
=== Говор ===
[[Дупнишки говор|Дупнишкият говор]] е [[Шопи|шопски]] [[Западни български говори|западен български диалект]]. Някои от особенстите на диалекта: „ще“ - „че“; „защо“ и „защото“ - „оти“; „аз“ - „я“; „той“, „тя“, „то“, „те“ - „он“, „она“, „оно“, „они“; „във“ - „у“; „ами“ - „епа“; „добре (съгласен съм)“ - „ако“; членуване с „о“: „комуниста“ - „комунисто“; ракода на „ъ“ и „р“: „ние къртим стената“ - „ние крътиме стената“; рокада на „р“ и „е“ с преминаване на „е“ в „ъ“ и „ч“ в „ц“: „червен“ - „цръвен“; „а“ вместо „ъ“ на много места: „къща“ - „каща“; без „х“ в началото на думата: „хладно“ - „ладно“; без „х“ в средата на думата: „изнесохме“ - „изнесоме“; без частицата „то“: „където“ и „дето“ - „каде“; „е“ вместо „я“ на много места: „трябва“ - „требе“; „ъ“ вместо „о“ на някои места: „такъв“ - „таков“; добаване на „й“ след „н“ на глаголите: „ядене“ - „яденье“; „е“ вместо „а“ на някои места: „чакай“ - „чекай“; „у“ вместо „ъл“ на много места: „българи“ - „бугари“; рокада на „ъ“ и „л“ на някои места: „дълга“ - „длъга“; „ъ“ вместо „ъл“ на малко места: „жълто“ - „жъто“; „е“ вместо „и“ на някои места и без „й“ в „я“: „тия“ - „теа“; спрягане на глагола „ходя“ в сегашно време: 1ед. „Я одим“, 2ед. „Ти одиш“, 3ед. „Он оди“, 1мн. „Ние одиме“, 2мн. „Вие одите“, 3мн. „Они одат“; някои диалектни думи: „ям“ - „ручам“, „пикам“ - „мочам“, „поне“ - „барем“, „искам“ - „сакам“; сменяния на ударението: „У петок, по пато, Минчò строшѝ на комунисто рàка с ябуки и ойдè до докторо, ама он имаше вашки и комунисто го откарàа у болницата да го превражатпревржат, оти дож вàлеше и беше темно.“
 
== Културни и исторически забележителности ==
[[File:St Spas Cherven breg.3.jpg|мини|дясно|220px|„Свети Спас“, с. [[Червен брег]] - единствената запазена средновековна църква в общината]]
 
През 1499 година рицаря [[Арнолд фон Харф]] посещава Дупница и го описва като „хубав град“<ref>[http://bg.zonebulgaria.com/ugozapadna/dupnica/istoria/ История на Дупница, от сайта http://bg.zonebulgaria.com посетен на 17.04.10 г.]</ref>. През 1812 година граф [[Антоан-Франсоа Андреоси]] посещава Дупница и я описва в „Описание на пътя от Костеница до Константинопол“: "... Този град е разположен в най-тясната част на долината. Населен е с 6000 жители, околностите му са засадени най-вече с лозя." В града има часовникова кула от 18 век, общински исторически музей и къща-музей на [[Станке Димитров]]. В Дупница също се намират Паметник-костница на участниците в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]], [[Балканска война|Балканската]] и [[Първа световна война|Първата световна война]] от Седма Рилска Дивизия, Паметник на загиналите воини през Балканската и Първата световна война, възпоменателни плочи на загиналите във войните и барелеф на командващия дивизията генерал [[Георги Тодоров]]. ЕдинСъщо така в града и околностите са разкрити следи от символитетракийската култура, некропол и гробница от римско време. Символи на града са тютюневите складове и полета, описани в романа на [[Димитър Димов (писател)|Димитър Димов]] „[[Димитър Димов (писател)#„Тютюн“|Тютюн]]“.
 
В града се намират православни храмове като „Свети Георги Победоносец“, „Свети Никола“ и „Покров Богородичен“, над града се намират параклисите „Свети Спас“, „Света Марена“ и „Света Петка“, също и оброчище „Св. Св. Константин и Елена“. Друго място в региона с религиозно наследство е с. [[Червен брег]], където е запазена единствената [[Средновековие|късносредновековна]] църква в общината - [[Свети Спас (Червен брег)|„Свети Спас“]], от около 1500-та година, в с. [[Сапарево]] също има средновековна църква - [[Свети Никола (Сапарево)|„Свети Никола“]], която е полуразрушена. След окупирането на Дупница от османската власт всички средновековни църкви в града са сринати и сега в самия град няма такива църкви. Християните в града са били повече от мюсюлманите по време на османската власт, въпреки това тогава в града е имало 13 джамии и 2 църкви, след освобождението на Дупница всички джамии с изключение на една също са сринати, нейното минаре е паднало от земетресение през 1913 г., а тя е била построена през 16 век върху останките на православен храм. Днес в нея се помещава „Дом на изкуствата“ или „Галерията“ с изложбата „Джамията“.
923

редакции