Прабългари: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 71:
Княз [[Борис I|Борис-Михаил]] ([[852]]-[[889]]) приема [[християнство]]то за официална религия. Съпротивата в лицето на някои [[боляр]]и е смазана жестоко, тези, които не желаят да приемат новата религия, са преследвани и избивани. Детронира и ослепява първородния си син княз [[Владимир Расате]] ([[889]]-[[893]]), заради опита му да върне [[езичество|езичеството]]. Княз [[Борис I]] предприема този ход, за да обедини жителите на страната си които по онова време имат коренно различни религии. На българите е разрешено да имат собствен [[патриарх]] в [[Охрид]]. Борис приема учениците на [[Кирил и Методий]] в [[България]]. Така новосъздадената азбука ([[глаголица]]) от братята [[Кирил и Методий]] идва в българските земи около [[886]] г.. В началото на [[9 век]] се разработва нова азбука, наречена [[кирилица]], на основата на гръцката писменост и [[глаголица|глаголицата]].
По-късно [[Симеон I]], синът на княз [[Борис I]], приема титлата [[Цар]] на българите и [[василевс]] (император) на българи и гърци. Титлата ''василевс'' е призната от [[папа]]та, но не и от византийския василевс. Неговата държава е наречена от някои историци Западна българска империя, за да се разграничи от другата прабългарска държава съществувала по това време - [[Волжка България]]. Времето на Симеон I е наречено [[Златен век (българско средновековие)|Златен век на българската книжнина]]. Сам получил образованието си в [[Константинопол ]] изгражда множество книжовни центрове из цяла България. [[Симеон I]] се превръща в сериозна заплаха за Византийската империя като след множество военни успехи си поставя за цел превземането на [[Константинопол]]. Приема се, че по времето на Борис и Симеон се претопяват и последните остатъци от ''прабългарите'', като се образува един нов народ с българско самосъзнание, говорещ общ славянски език.
=== Отношения между прабългарите и завареното население ===
| |||