Дупница: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
C philev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
C philev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 15:
| площ = 32,321
}}
'''Ду̀пница''' (преди 1948 година: '''Дубница''', от старобългарското дуб, в превод: [[дъб]]; други имена преди 1878 година: '''Тобиница''', '''Дупеница''', '''Дупла''') е [[град]] в Югозападна [[България]], административен център на [[Община Дупница]] и втори главен град в [[Област Кюстендил]]. Селище от [[каменна епоха|каменната епоха]], през [[античност|античността]] Дупница се появява на картата като цивилизован град през [[античност|античността]] под [[тракийски език|тракийското]] име '''Германея''', който град играе роля на ключов и кръстопътен град в [[Римска империя|Римската империя]] и в по-късните периоди, намиращ се в полите на [[Рила]] планина и до два древноримски пътя, сред които и най-важния в Европа - [[Виа Милитарис]], свързващ [[Византион]] ([[Константинопол]]) с [[Рим]]. Понастоящем Дупница продължава да е известна като „град на кръстопът“, макар и заради доста по-маловажните пътища [[Европейски път Е79|E79]] и 62. В града и околностите има средновековни църкви, следи от [[траки]]йска култура - [[некрополисмогила|могили]]и, [[могила|могилинекропол]], както и римска гробница.
 
Според преброяването през 2011 година, в Дупница живеят 33 519 жители, а [[ГРАО]] декларират, че през септември 2011 година има 38 519 жители, регистрирани по настоящ и 42 104 по постоянен адрес.
Ред 338:
[[File:St Spas Cherven breg.3.jpg|мини|дясно|220px|„Свети Спас“, с. [[Червен брег]] - единствената запазена средновековна църква в общината]]
 
През 1499 година рицаря [[Арнолд фон Харф]] посещава Дупница и го описва като „хубав град“<ref>[http://bg.zonebulgaria.com/ugozapadna/dupnica/istoria/ История на Дупница, от сайта http://bg.zonebulgaria.com посетен на 17.04.10 г.]</ref>. През 1812 година граф [[Антоан-Франсоа Андреоси]] посещава Дупница и я описва в „Описание на пътя от Костеница до Константинопол“: "... Този град е разположен в най-тясната част на долината. Населен е с 6000 жители, околностите му са засадени най-вече с лозя." В града има часовникова кула от 18 век, общински исторически музей и къща-музей на [[Станке Димитров]]. В Дупница също се намират Паметник-костница на участниците в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]], [[Балканска война|Балканската]] и [[Първа световна война|Първата световна война]] от Седма Рилска Дивизия, Паметник на загиналите воини през Балканската и Първата световна война, възпоменателни плочи на загиналите във войните и барелеф на командващия дивизията генерал [[Георги Тодоров]]. Също така в града и околностите са разкрити следи от тракийската[[траки]]йската култура, [[некропол]], [[могили]] и гробница от римско време. Символи на града са тютюневите складове и полета, описани в романа на [[Димитър Димов (писател)|Димитър Димов]] „[[Димитър Димов (писател)#„Тютюн“|Тютюн]]“.
 
В града се намират православни храмове като „Свети Георги Победоносец“, „Свети Никола“ и „Покров Богородичен“, над града се намират параклисите „Свети Спас“, „Света Марена“ и „Света Петка“, също и оброчище „Св. Св. Константин и Елена“. Друго място в региона с религиозно наследство е с. [[Червен брег]], където е запазена единствената [[Средновековие|късносредновековна]] църква в общината - [[Свети Спас (Червен брег)|„Свети Спас“]], от около 1500-та година, в с. [[Сапарево]] също има средновековна църква - [[Свети Никола (Сапарево)|„Свети Никола“]], която е полуразрушена. След окупирането на Дупница от османската власт всички средновековни църкви в града са сринати и сега в самия град няма такива църкви. Християните в града са били повече от мюсюлманите по време на османската власт, въпреки това тогава в града е имало 13 джамии и 2 църкви, след освобождението на Дупница всички джамии с изключение на една също са сринати, нейното минаре е паднало от земетресение през 1913 г., а тя е била построена през 16 век върху останките на православен храм. Днес в нея се помещава „Дом на изкуствата“ или „Галерията“ с изложбата „Джамията“.