Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
[[Image:Shopi karta.png| thumb|200px|Карта на целия Шоплук]]
[[File:Torlak dialects map.png|thumb|250px|Карта на шопите [[преходни говори|торлаци]], които заемат около половината от Шоплъка, тя противоречи на картата на [[Йован Цвиич]], който е спестил шопски територии от [[Сърбия]] и е взел от тези на [[етнографска група|етнографската група]] [[македонци]] вкл. и в [[Пиринска Македония]].
[[Image:Shopluk region map.png| thumb|200px|Райони, населени със шопи според сърбина [[Йован Цвиич]]]]
Останалата[[File:Torlak половинаdialects map.png|thumb|250px|Карта на [[преходни говори|преходните говори]] на [[български език|българския език]], които заемат само около половината от ШоплъкаШоплука(картата не е на целия Шоплук, останалата част от Шоплука се намира в северозападна и централно-западна и северозападна [[България]], изключвайки град [[София]], където диалектът е изчезнал до голяма степен още през миналия век поради това, че е станал най-големият град в България]]
[[Image:Shopluk region map.png| thumb|200px|Райони, населени със шопи според [[Йован Цвиич]]]]
[[File:Torlak dialects map).png|thumb|250px|Карта на шопите [[преходни говори|торлаци]], които заемат около половината от Шоплъка,Тази тякарта противоречи на картата на [[Йован Цвиич]], който е спестил шопски територии от [[Сърбия]] и е взелопределил отзначително тезиколичество територии на [[етнографска група|етнографската група]] [[македонци]] вкл.като итеритории вна [[Пиринска Македонияшопите.]].
[[Картинка:Young man in shopp dress from Tran 1921.jpg|thumb|200px|Шоп от Трънско]]
[[Картинка:Shopska nosiya.jpg|thumb|200px|Шопска носия от Софийско, [[1924]]]]
 
'''Шопите''' са [[българи|българска]] [[етнографска група]] в днешна Западна [[България]], [[Източна Сърбия]]
и в Североизоизточна [[Република Македония]], говореща [[западни български говори]]. В [[Сърбия]] и Република Македония почти всички шопи са асимилирани и имат [[сърби|сръбско]] и [[македонци|македонско]] национално самосъзнание. Областта, която населяват шопите, се нарича '''Шоплук''' или '''Шоплък''', понякога '''Шопско'''. [[западниВъзможно българские говори|Шопскиятшопският диалект]] да е сходен с литературния [[македонски език]] в по-голяма степен, отколкото със стандартния [[български език]]. [[македонци|Македонците]] заедно с шопите са етнографските групи, говорещи [[западни български говори|западните диалекти]] на [[българския език]].
 
През 19 век са изказвани различни спекулативни хипотези за небългарския произход на шопите, като произлизащи от разселени по тези земи съюзни на българите народи - в частност [[печенеги]] и особено по време византийското владичество и на Втората българска държава, но това са само хипотези без други податки. Действително във византийските източници има данни за заселването в началото на 11 век на остатъци от печенежкото племе Чомпи в шоплука<ref>''История на България'', Том 3: Втора българска държава, Издателство на БАН, София 1982, с. 64-65.</ref>, но те бързо са асимилирани от местното българско население и след това не се споменават в изворите.
 
{{източник|Употребата на термина "шоп" в днешния български език има и пейоративен смисъл на "опак човек", неподаващ се на чуждо мнение.}}
Според някои изследвания на Шоплука, датиращи от началото на 20-ти век, името "Шопи" идва от [[тояга]]та, която местните хора, предимно скотовъдци, използвали като основно оръдие на труда. И днес в България едно от названията на хубава дървена [[пръчка]], дълга около човешки бой е "[[сопа]]".
 
В различните райони на Шоплука шопите са наричат по различен начин. В Стара София и в Софийското поле — '''полянци''', в [[Трън]] и околията — '''знеполци''', в Пернишко и Брезнишко — '''граовци''', в Радомирско — '''мрачани''', в Дупнишко - "'''кекавци"''', в [[Поморавие]]то — '''нишавци''', от двете страни на [[Стара планина]] — '''[[торлаци]]''', в Северозападна Република Македония — '''шаренодрешковци'''.
 
== Говор ==
Ненаучно шопските говори са наричани [[шопски диалекти]]. В [[диалектоложки]] смисъл обаче в рамките на шопската етнографска група се говорят няколко различни [[български диалекти|диалекта на българския език]], всеки носещ името на града си. Всички те са част от [[западни български говори|западните български говори]] и притежават общи черти, които ги обединяват като в"шопски" западнатакато използването при всеки един диалект на фразата "че" вместо "ще", същото използване на "ке" вместо "ще" обединява етнографската група [[македонци]] при всички техни диалекти. В източната част на Шоплука тедиалектите са част от преходнитеюгозападните и северозападните говори, а в източнатазападната&nbsp;— на югозападнитепреходните говори:
* [[Северозападни говори|Севезападни говори]]:
** видинско-ломски ([[Видин]], [[Монатана]], [[Лом]])
** [[Преходни говори]]
** белослатинско-плевенски ([[Бяла Слатина]], [[Козлудуй]], [[Плевен|Плевенско]])
*** трънски говор ([[Трън]])
*** софийски говор (в [[Софийско поле]] на запад от р. [[Искър]], [[Перник]])
*** брезнишки говор (областта [[Граово]])
* [[Югозападни говори|Югозападни говори]]:
*** западнобелоградчишки говор (на север, запад и югозапад от [[Белоградчик]], преселници между [[Лом]] и [[Видин]])
*** годечки говор ([[Годеч]])
*** царибродски говор ([[Цариброд]], [[Пирот]])
*** говорите при [[Куманово]], [[Крива паланка]], [[Кратово]] и [[Злетово]], в македонската диалектология тези говори се наричат „северни говори“
*** тетовски говор ([[Тетово]], [[Гостивар]])
*** косовско-моравски (призренско-южноморавски) говор ([[нашински]] ([[Гора (област)|Гора]]), [[Средска Жупа]], [[Поморавие]])
*** тимошко-моравски говор ([[Тимошко]])
* Югозападни говори
** Северна група югозападни говори
*** ботевградски говор ([[Ботевградско поле|Ботевградско]] и [[Етрополско поле|Етрополско]] поле)
*** врачански говор ([[Враца]])
*** софийски говор (в [[Софийско поле]] на запад от р. [[Искър]])
*** елинпелински говор (в [[Софийско поле]] на изток от р. [[Искър]])
*** ихтимански говор ([[Ихтиманско поле]], по река [[Марица]] стига до [[Пазарджик]])
*** самоковски говор ([[Самоков]])
** Централна група югозападни говори
*** дупнишки говор ([[Дупница]], [[Радомир]], [[Перник]])
*** кюстендилски говор ([[Кюстендилско полеКюстендил]])
** [[Преходни говори]]
*** брезнишки говор (областта [[Граово]])
*** трънски говор ([[Трън]])
*** годечки говор ([[Годеч]])
*** западнобелоградчишки говор (на север, запад и югозапад от [[Белоградчик]], преселници между [[Лом]] и [[Видин]])
*** царибродски говор ([[Цариброд]], [[Пирот]])
*** тимошко-моравски говор ([[Тимошко]])
*** косовско-моравски (призренско-южноморавски) говор ([[нашинскиПоморавие]] (- [[Ниш]], [[Лесковац]], [[Пирот]], [[Враня]]; [[Гора (област)|Гора]]), ([[Средска Жупанашински]]), [[ПоморавиеСредска Жупа]])
*** говорите при [[Куманово]], [[Крива паланка]], [[Кратово]] и [[Злетово]], в македонската диалектология тези говори се наричат „северни говори“
*** тетовски говор ([[Тетово]], [[Гостивар]])
 
== Опити за обособяване ==
Независимо от националното съзнание на шопите в [[България]], [[Сърбия]] и [[Република Македония]], те представляват една обща етнорегионална група с еднакъв песенен и танцов фолклор.
 
Шопите в Сърбия са подложени на силна [[сърбизация]] и дори има опити за отделянето им в отделна народност. ОбявяваниСтрахувайки сасе хората от окпупирания Шоплук в Сърбия да започнат отново да обявяват българското си самосъзнание, централната сръбска власт преди дори ги е обявявала за '''шопско''' или '''торлашко малцинство'''. В [[Цариброд]] на сцената на местното читалище се изнасят театрални представления от българите на "шопски език" — всъщност на сърбизиран вариант на местния диалект.
 
== Фолклор ==
 
== Вижте също ==
* [[Торлаци]]
* [[Македонци]]
* [[Шияци]]
* [[Македонци]]
 
== Външни препратки ==
923

редакции