Шопи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
C philev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
C philev (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 1:
[[Image:Shopi karta.png| thumb|200px|Карта на целия Шоплук]]
[[Image:Shopluk region map.png| thumb|200px|Райони, населени със шопи според сърбина [[Йован Цвиич]]]]
[[File:Torlak dialects map.png|thumb|250px|Карта на [[преходни говори|преходните говори]] на [[български език|българския език]], които заемат само около половината от Шоплука(картата не е на целия Шоплук, останалата част от Шоплука се намира в централно-западна и северозападна [[България]], изключвайки град [[София]], където диалектът е изчезнал до голяма степен още през миналия век поради това, че е станал най-големият град в България). Тази карта противоречи на картата на [[Йован Цвиич]], който е спестил шопски територии от [[Сърбия]] и е определил значително количество територии на [[етнографска група|етнографската група]] [[македонци]] като територии на шопите.]]
). Тази карта противоречи на картата на [[Йован Цвиич]], който е спестил шопски територии от [[Сърбия]] и е определил значително количество територии на [[етнографска група|етнографската група]] [[македонци]] като територии на шопите.]]
[[Картинка:Young man in shopp dress from Tran 1921.jpg|thumb|200px|Шоп от Трънско]]
[[Картинка:Shopska nosiya.jpg|thumb|200px|Шопска носия от Софийско, [[1924]]]]
Line 35 ⟶ 34:
Ненаучно шопските говори са наричани [[шопски диалекти]]. В [[диалектоложки]] смисъл обаче в рамките на шопската етнографска група се говорят няколко различни [[български диалекти|диалекта на българския език]], всеки носещ името на града си. Всички те са част от [[западни български говори|западните български говори]] и притежават общи черти, които ги обединяват като "шопски" като използването при всеки един диалект на фразата "че" вместо "ще", същото използване на "ке" вместо "ще" обединява етнографската група [[македонци]] при всички техни диалекти. В източната част на Шоплука диалектите са част от югозападните и северозападните говори, а в западната — на преходните говори:
* [[Северозападни говори|Севезападни говори]]:
** видинско-ломски ([[Видин]], [[МонатанаМонтана]], [[Лом]])
** белослатинско-плевенски ([[Бяла Слатина]], [[КозлудуйКозлoдуй]], [[Плевен|Плевенско]])
** софийски говор (в [[Софийско поле]] на запад от р. [[Искър]], [[Перник]])
* [[Югозападни говори|Югозападни говори]]:
*** ботевградски говор ([[Ботевградско поле|БотевградскоБотевград]] и, [[Етрополско поле|ЕтрополскоЕтрополe]] поле)
*** врачански говор ([[Враца]])
*** елинпелински говор (в [[Софийско поле]] на изток от р. [[Искър]])
*** ихтимански говор ([[Ихтиманско полеИхтиман]], по река [[Марица]] стига до [[Пазарджик]])
*** самоковски говор ([[Самоков]])
** Централна група югозападни говори