Шопи: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Image:Shopi karta.png| thumb|200px|Карта на целия Шоплук]]
[[File:Torlak dialects map.png|thumb|250px|Карта на [[преходни говори|преходните говори]] на [[български език|българския език]], които заемат само около половината от Шоплука(картата не е на целия Шоплук, останалата част от Шоплука се намира в централно-западна и северозападна [[България]]
[[Image:Shopluk region map.png| thumb|200px|Райони, населени със шопи според сърбина [[Йован Цвиич]]]]
[[Картинка:Young man in shopp dress from Tran 1921.jpg|thumb|200px|Шоп от Трънско]]
Ред 9:
'''Шопите''' са [[българи|българска]] [[етнографска група]] в днешна Западна [[България]], [[Източна Сърбия]]
и в Североизоизточна [[Република Македония]], говореща [[западни български говори]]. В [[Сърбия]] и Република Македония почти всички шопи са асимилирани и имат [[сърби|сръбско]] и [[македонци|македонско]] национално самосъзнание. Областта, която населяват шопите, се нарича '''Шоплук''' или '''Шоплък''', понякога '''Шопско'''. Възможно е шопският диалект да е сходен с литературния [[македонски език]] в по-голяма степен, отколкото със стандартния [[български език]]
През 19 век са изказвани различни спекулативни хипотези за небългарския произход на шопите, като произлизащи от разселени по тези земи съюзни на българите народи - в частност [[печенеги]] и особено по време византийското владичество и на Втората българска държава, но това са само хипотези без други податки. Действително във византийските източници има данни за заселването в началото на 11 век на остатъци от печенежкото племе Чомпи в шоплука<ref>''История на България'', Том 3: Втора българска държава, Издателство на БАН, София 1982, с. 64-65.</ref>, но те бързо са асимилирани от местното българско население и след това не се споменават в изворите.
Ред 19:
=== Голям Шоплук ===
Големият Шоплук обхваща земите на запад от долното течение на [[Искър]],
В този район етнографите очертават по-малък Шоплук, често наричан и "Същински Шоплук".
=== Малък Шоплук ===
При Малкият Шоплук липсват редицата от големи градове, той обхваща [[Софийско поле|Софийското поле]], [[Елин Пелин (град)|Елинпелинско]], [[Самоков]]ско, [[Своге]]нско, [[Годеч]]ко, [[Сливница|Сливнишко]], [[Цариброд]]ско, [[Трън]]ско, [[Брезник|Брезнишко]], [[Перник|Пернишко]] и [[Радомир]]ско. Малкият Шоплук се характеризира с всички черти, които в по-голяма или в по-малка степен са налице и в големия.
== Названия и самоназвания ==
Според някои изследвания на Шоплука, датиращи от началото на 20-ти век, името "Шопи" идва от [[тояга]]та, която местните хора, предимно скотовъдци, използвали като основно оръдие на труда. И днес в България едно от названията на хубава дървена [[пръчка]], дълга около човешки бой е "[[сопа]]".
В различните райони на Шоплука шопите са наричат по различен начин. В Стара София и в Софийското поле — '''полянци''', в [[Трън]] и околията — '''знеполци''', в Пернишко и Брезнишко — '''граовци''', в Радомирско — '''мрачани''', в Дупнишко - '''кекавци''', в [[Поморавие]]то — '''нишавци''', от двете страни на [[Стара планина]] — '''
== Говор ==
Ненаучно шопските говори са наричани [[шопски диалекти]]. В [[диалектоложки]] смисъл обаче в рамките на шопската етнографска група се говорят няколко различни [[български диалекти|диалекта на българския език]], всеки носещ името на града си. Всички те са част от [[западни български говори|западните български говори]] и притежават общи черти, които ги обединяват като "шопски" като използването при всеки един диалект на фразата "че" вместо "ще", същото използване на "ке" вместо "ще" обединява етнографската група [[македонци]] при всички техни диалекти. В източната част на Шоплука диалектите са част от югозападните и северозападните говори, а в западната — на преходните говори:
* [[Северозападни говори|Севезападни говори]]:
** видинско-ломски ([[Видин]], [[Монтана]], [[Берковица]], [[Лом]])
** белослатинско-плевенски ([[Бяла Слатина]], [[Козлодуй]], [[Плевен|Плевенско]])
** софийски говор (в [[Софийско поле]] на запад от р. [[Искър]], [[Перник]])
Ред 41:
*** врачански говор ([[Враца]])
*** елинпелински говор (в [[Софийско поле]] на изток от р. [[Искър]])
*** ихтимански говор ([[Ихтиман]], стига до [[Велинград]] и [[Пазарджик]], където се говори частично)
*** самоковски говор ([[Самоков]])
** Централна група югозападни говори
Ред 52:
** западнобелоградчишки говор ([[Белоградчик]], преселници между [[Лом]] и [[Видин]])
** царибродски говор ([[Цариброд]])
** тимошко-моравски говор ([[Тимошко]])▼
** косовско-моравски (призренско-южноморавски) говор ([[Поморавие]] - [[Ниш]], [[Лесковац]], [[Пирот]], [[Враня]]; [[Гора (област)|Гора]] ([[нашински]]), [[Средска Жупа]])
** говорите при [[Куманово]], [[Крива паланка]], [[Кратово]] и [[Злетово]], в македонската диалектология тези говори се наричат „северни говори“
▲** тимошко-моравски говор ([[Тимошко]])
** тетовски говор ([[Тетово]], [[Гостивар]])
| |||