|
През 1803 г. видни общественици от Граматиково и съседните села тайно от турските власти пристигат на о-в Крим, за да търсят място за заселване. Делегатите от Граматиково били- Вълко Арнаутчето, Никола Георгиев и Георги Димитров. Руският губернатор им съдейства, за да намерят подходящо място.Мисионерите се завръщат. В селото остават само старите и немощните. Един от тях бил слепият свещеник поп Стоян. Една част от хората търсели спасение на юг, но 220 души от Граматиково и съсденти есела успяват да се качат на руския кораб "Дидона" с капитан Лихиардоппуло и на 3 август 1804 г.пристигатв Севтополис.Заселват се във Феодовска област, в татарсокот село Кишлав, в къщите изоставени от прогонените татари след неуспешната за турция война с Русия(1774 г.)
Друго масово изселване от Граматиково и Странджа има по време на Руско- турската война (1828-1829) г. Заселват се в Одеската област в Бесарабия, Влашко, Южна Русия.
Граматичани вземат дейно участие в освободителните борби през 19 век и началото на 20 век.Например по време на подготовката на гръцкото въстание- Фелики етерия (1821 г.), участие вземат най- заможните българи от Югоизточна България. От Граматиково участие взема големият търгонвец по това време Димитър Язяджията. Както дъобщава Стефан Шивачев той имал кораби и търгувал с далечни страни. Изнасял селскостопанска и животинска продукция,дърва , въглища.Бил високо образован за времето. Поради разкрития преди въстанието той е арестуван.За да не попадне жив в ръцете на властите, българският патриот и предтеча на революционерите от Странджа се отравя.(Вж.Буковинова, В., Стародавно Граматиково ...с. 54)
Население и жилищен фонд:
година 1827 1878 1900 1920 1926 1944 1946 1948 1956 1965 1970 1980 1990
жители - - - 1229 1430 1580 1606 1790 1195 1195 1501 1001 901 (Вж.Буковинова, В., Стародавно Граматиково. Географски, исторически и етнографски проучвания. Бит. Език.Фолклор.Бургас, 1994 г., с.353)
Илинденско-Преображенско въстание
През зимата на 1900 г., Димо Петров и Иван Стамболиев, учители в селото, заедно със Стоян Костов, селски първенеце основата Таен революционен кмитет. Пролетта на 1901 г., войводата Георги Кондолов, заедно се четата си заклеват всички чорбаджии в селото, бакалите и някои от по- прогресивнте селяни.За председател на Комитета е избран- Иван Стамболиев, касиер- Стоян Костов, секретар- Петко Д.Гърков и куриер- Тодор П. Нанчев.
С името на войводата Михаил Герджиков, пратеник на ЦК на ВМОРО, да организира VІІ-ия Революционен окръг(Одринският) за въстание, се свързва създаването на т.н. смъртни дружини. От Граматиково 22-а боеспособни мъже стават "смъртници". Тяхната здача е- да опазват движението от предатели- те са екзекуторите на комететите, т.е. изпълняват смъртните присъди.(И до днес се пее песента"Събрала ми се сълбрала, цялата смъртна дружина", която отразява този момент от дейността на дружината.)
По време на подготовката и избухването на Илинденско- Преображенското въстание(1903 г.) те са основната двигателна сила на ВМОРО- на Одринския революционен окръг, в бойно- техническата подготовка на въстанието в Странджанския край. По време на въстанието са основните бойни ядра.Войвода на смъртната дружина е Павел П.Тънгарджиев, а подвойвода- Ксатой Д. Калавранов.
На християнския празник Преображение Господне- 6(19) август 1903 г., избихвва въстанеето в Странджа.Към смъртната дружина се вливат и други четници-57 души-Анастас Комитов(чл. на см. др.), Анастас Д. Бодуров(чл. на см. др.), Анастас П. Янгьозов, Велко Ст. Попов, Велка Янчев, Георги Белушка (чл. на см.др.,куриер), Георги Гърчето, Георги Гърков, Георги Г. Мавров(чл. на см.др.),Георги Г. Морфов, Георги Г. Язаджиев,Георги Д. Чолаков ( чл.см.др.), Георги Д. Манавчев, Георги Д. янгьозов, Георги Ив. Кандалов(чл.на см.др.),Георги Ив. Мавров, Георги Кривошиев, Георги Д. Арнаудов, Димо Д. Иванов(чл. на см. др.), Димо М. Иванов( чл. на см.др.), Димо поп Христов, Димо Ст. Долчинков, Симчо Ив. Николов, Иван Г. Морфелов, Иван Тодоракев, Илия Д. Бодуров(чл. на см.др.), Ксатой Д. Калавранов(чл. на см.др.), Костадин Николов, Коста христов(чл. на см.др.), Лазар Д. Бодуров, Манол Н. Кузманов, Никола Д. Бораджиев(чл. на см.др), Никола Д. Царев(чл. на см.др.), Никола Д. Манавчев, Павел П. Тънгарджиев(чл. на см.др.), Петър Д. Бодуров,Груд Д. Мастордиков, Димитър Ланджев, Димитър П. Янгьозов, Димитър Тодоракев(чл. на см. др.), Слав Д. Славов, Слав Тютюнджиев,Стамо Георгакев (чл. на см.др.), Стоян Вълчанов, Стоян Ланджев (чл. на см. др.), Стоян Ст. Главчев, Янчо П. Кърнев(чл. на см.др., куриер), Янчо Стамов(чл. на см.др.), Петър Д. Павлов (чл. на см.др.), Петър Д. Тънгарджиев (чл. на см.др.), Райко Г. Калоянов, Райко П. Калоянов, Тодор Д. Жемпериев(чл. на см.др.), Тодор Д. Карагьозов, Тодор П. Нанчев(чл.на см.др., куриер), Тома Желязков, Стайко П.Кандалов, Стоян Анастасов Пантов( чл. на см.др.), Христо Ж. Клинчев(чл. на см. др.)
По време на въстанието четата нараства на 80 души.Поп Георги и поп Петко осващават бойното знаме в м."Хаджи Станка". Граматиково е 12-и участък от І-я революционен райно, с войвода Пеню Шиваров. Въстанниците са разпределени на десятки с десятници. На 5-и вечерта, всяка десятка заема позиция около турската казарма, в която има над 30 души гарнизан. Цеби осем часа продължава сражението на живот и на смърт. Турците дават 19 жертви и още от ранни зори напускат казармата. Свидни жертви дават и въстанниците.
Кяазим ага издава заповед- всичко да се унищожава. Пристигат арнаутските орди на Садък паша- погровмът е нечуван.От 300 къщи в селото, остават само 120. Другите потъват в пламъци. Над 200 семейства поемат пътя на бежанци към спасителната майка България.
След въстанието в Одринския затвор умират комитите: Стоян Тодоров и Стоян Мавров, а в Лозенградския- Иван Припурски и Стоян Чесаков./5/
Въстанието е жестоко потушено. На 16 септември 1903 г. в Граматиково и други села на Малкотърновско се разиграва кървава драма-
над 100 души невинни жертви са съсечени от ятагана на ордите на Шукри паша. Останалите живи умират от глад, студ, изтезания; деца изгубени деца из горите плачат за убитите си майки;"Започнаха се ония кланета- пише Д. Стамболиев-които бяха изпълнили горите с мърши...пожарища. Невинни жертви...Убиваха хората по чифлиците...хвърляха ги в пламъците- Димо Катранджиев, Слав Райков, Киро Граматички ...убиване на мирното население..."(6 )
При потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през 1903 година 75 къщи в Граматиково са опожарени от турски аскер, останалите 225 къщи са ограбени<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на бългате 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 450.</ref>.
|
