Интернет телефония: Разлика между версии

'''Интернет телефония''' или '''IP телефония''', или съкратено от английски '''VoIP''' ({{lang-en|Voice over Internet Protocol, Voice over IP - глас чрез Интернет протокол}}) е [[технология]], която позволява пренасянето на глас ([[телефония]]) благодарение на инфраструктурата на [[Интернет]]. Терминът може да се отнася до връзка между два компютъра, два телефонни апарата, или компютър и телефонен апарат, стига [[сигнал]]ът да се пренася в част от пътя си чрез [[Интернет протокол|IP]] пакети.

 

Първата технология за [[телефония]] през [[Интернет]] е представена през февруари [[1995]] г. от [[VocalTec]]. Предложеният интернет телефон е примитивен в сравнение с наличните технологии днес. [[Софтуер]]ът е оригинално замислен да работи на [[компютър]] 486 с 33 [[MHz]] процесор или по-висок, чрез който потребителят ще разговоря с друг потребител, използвайки [[модем]]а на компютъра, [[звукова карта]], ([[високоговорител]] и [[микрофон]]). В процеса на трансфер, софтуерът трансформира (компресира) гласа, който е говорен в микрофона. След това компресираният глас се транспортира чрез IP пакети като данни във формат на стандартна интернет сесия. С тази технология обаче разговорът е ограничен само до два компютърни потребителя (компютър към компютър).

 

Около година по-късно, през март [[1996]] г., отново компанията VocalTec обявява, че ще работи с други фирми за производство на [[хардуер]] наречен [[Voice Gateway]], който да позволява аудио връзки между интернет телефон и [[телефон]] от публичната комутируема телефонна мрежа ([[PSTN]]).

Все пак остава едно предизвикателство, а именно как да се адресира и достигне до потребител на компютър, разположен където и да е по света. За тази цел потребителят трябва да знае [[IP]]-адреса на отдалечения компютър, а той не е лесно откриваем, ако не е имало предшествуващ контакт с него. Voice Gateway търси друг такъв, в който да е съхранен телефонният номер на търсения потребител. [[Телефонен номер]] се намира по-лесно от IP-адрес. По този начин функционалността на Voice Gateway се справя едновременно с препятствията на свързването на мрежата и адресирането.

При получаване на аналогов глас (стандартен глас) от телефон, Voice Gateway първо дигитализира сигнала и компресира новия цифров сигнал във вид на стандартни блокове данни, известни като IP пакети. Те биват изпратени през Интернет към вход на Voice Gateway, където процесът се обръща. С тази технология е възможно да се правят три различни видове повиквания: компютър към компютър; компютър към телефон; и телефон към телефон.

 

Със същия пример лесно могат да бъдат описани и връзките компютър към телефон и компютър към компютър.

 

Както и при методите за трансфер за данни, така и при VOIP се развиват стандарти за постигане на еднородност на обработка и транспорт. Различни фирми: Deltathree, Net2Phone, Netspeak Corp и VocalTec inc. пускат на пазара голям брой продукти. За постигане на [[оперативна съвместимост]] се създават стандарти, чрез които софтуерът на една компания може да се свърже със софтуер на друга компания. [[H.323]] и [[SIP]] са стандарти за сигнализиране на обажданията докато G.711A/U, G.729(b), G.723 са стандарти за аудио кодиране, чрез тях различни софтуерни продукти и хардуерни устройства са способни да комуникират през Интернет.

 

В допълнение към стандартите, които определят развитието на софтуера за телефония през Интернет при каквато и да е връзка, компютър — към — компютър или компютър — към — телефон, хардуерът също трябва да се придържа към минимални системни изисквания. Софтуерният телефон на VocalTec inc. е изисквал [[процесор]] на 486 / 33 мегахерца, а днес повечето програмни продукти изискват поне процесор на 166 MHz. Звуковия и мрежов интерфейс за връзка през Интернет да притежават дуплексен режим на работа. С нарастване на системните изисквания нараства и качеството на гласа в разговора. Традиционните скорости на сигналите за пренос на глас са приблизително 64 Kb/S. Макар някои потребители все още да се свързват със скорости под 56 Kb/S, те също получават относително добро качество на звука. Качеството на гласа намалява, когато скоростта на връзка намалява.

 

Телефонията през Интернет има две първостепенни предимства, работещи в полза на потребителите.

 

Алтернативи на Интернет телефонията са DSL технологията и [[ISDN]] технологията. [[DSL]] технологията обаче благоприятства запазването на скъпо струващите разговори през PSTN. При ISDN технологията нуждата от две телефонни линии отново работи в полза на традиционния фиксиран телеком. Затова VoIP решенията задоволяват изискванията на потребителите за многоцелево ползване на наличните линии за свръзка.

 

Все още има хора, които не разполагат с достъп до Интернет у дома. Въпреки че броят им постоянно намалява, при проблеми с електричеството просто няма как да провеждате разговори, докато с "нормалния" ви телефон, винаги можете да го правите, защото той се захранва от самия телефонен кабел. И още: както при всички други начини на обмен на [[информация]] в Интернет и VoIP използва "пакети". Поради факта обаче, че всичко става в реално време, при по-лоша връзка някои от пакетите нарочно трябва да бъдат "пропуснати", което води до накъсване на аудио/видео сигнала. Като цяло работата на VoIP зависи главно от скоростта на връзката и разстоянието между точките на свръзка.

Повечето от системите за пренос на глас се основават на [[TDM]] технологията. При тази технология генерираният трафик предизвиква определено забавяне и фактически нищожни загуби на пакети, което се дължи на природата на телефонната мрежа. Мрежите с IP трафик от друга страна, в по-голямата си част не съдържат приоритизация на трафика — т.е. пакети, съдържащи глас и видео, биват третирани наравно с всички останали пакети (например пакетите генерирани от [[P2P]] или [[BitTorrent]]), което води до следните проблеми:

Главният начин за решаване на тези проблеми е употребата на мрежово оборудване, поддържащо приоритизация на пакетите по цялата дължина на връзката.

 

* [[Софтфон]]

* [[Skype]]