Танц: Разлика между версии

Танцовото изкуство не оставя ясно идентифицируеми физически [[артефакт]]и, които да могат да се запазят в продължение на хилядолетия, като например каменни инструменти, ловни сечива или пещерни рисунки. Поради тази причина не е възможно да се каже кога точно танцът става част от човешката култура.

Предполага се, че танцът, заедно с [[ритъм|ритъма]] на [[музика]]та и [[боя|боядисването]]та пона тялото в ранния етап на човешката еволюция служи като мощен инструмент за създаване на [[транс]] и променяне на съзнанието на човека. В това състояние хората губят индивидуалните си схарактеристикихарактеристики, самоличността си и придобиват колективната идентичност<ref>Joseph Jordania, 2011, ''Why do People Sing? Music in Human Evolution'', Logos, pg.98-102</ref> Съвременни военни единици използват силни и шумни, на висок глас пеене и танци, за да се подготвят за опасни военни мисии.<ref>Jonathan Pieslak, 2009, Sound Targets: American Soldiers and Music in the Iraq War (Bloomington and Indianapolis: Indiana University Press</ref><ref> William H. McNeill, 1997, Dance and Drill in Human History. Harvard University Press</ref>

Танцът със сигурност е важна част от [[церемония|церемонии]], [[ритуал|ритуали]], празнуванепразнувания, честванечествания и [[развлечение|развлечения]], дори преди раждането на първите човешки [[цивилизация|цивилизации]]. [[Археология|Археологически находки]] доставятпредоставят доказателства зав полза на това твърдение от [[праистория|праисторически времена]], - като например 9&nbsp;000 годишните рисунки в [[скални жилища Бхимбетка|скалните жилища Бхимбетка]] в [[Индия]] или пък [[Древен Египет|древноегипетските]] рисунки в [[гробница|гробници]], изобразяващи танцуващи фигури от около 3300 г. пр.н.е.

Едно от най-ранните структурирани използвания на танците можее възможно да е при изпълнението и разказването на [[мит]]ове. Понякога сеса използваизползвани и за показване на чувства към противоположния пол, свързан т.е. свързани са с произхода на „правенето на любов“. Преди производствотосъществуването на писмени езици, танцът е един от методите наза предаване на тези истории от поколение на поколение.<ref name="lecomte">Nathalie Comte. "Europe, 1450 to 1789: Encyclopedia of the Early Modern World". Ed. Jonathan Dewald. Vol. 2. New York: Charles Scribner's Sons, 2004. p94-108.</ref>

Друга ранна употреба на танца може давероятно е като предшественик на транса в лечебни, целебни ритуали. Той все още се използва за тази цел от много култури - от бразилските [[тропическа гора|тропическитетропически гори]] до [[Калахари|пустинята Калахари]].<ref name='guenther'>Guenther, Mathias Georg. 'The San Trance Dance: Ritual and Revitalization Among the Farm Bushmen of the Ghanzi District, Republic of Botswana.' Journal, South West Africa Scientific Society, v30, 1975-76.</ref>

В европейската култура, един от най-ранните записи на танцуване е от [[Омир]], чиято „[[Илиада]]“ описва [[хорея (танц)|хорея]] (χορεία). Ранните гърци превръщат изкуството на танцуването в система, изразяваща всичкивсичките различни страсти. Гръцкият философ, [[Аристотел]] например поставя танца редом с [[поезия]]та и казва, че някои танцьори, с ритъм и жест могат да изразят нрави, страсти и действия. Най-видните гръцки скулптори изучават поведението и отношението на танцьорите в тяхното изкуство на имитиране на страстите.