Бяла паланка: Разлика между версии

Бяла паланка е описана в османските документи още от 1666год. Има няколко варианта за неговото старо име Бяла чешли, Бяла чешлиси. Б библиотеката Св. Кирил и Методий в гр. София се съхранява важен документ наречен "Джизие регистър". Запазени са два листа с размери 10,4 х 30,8 см. на арабски език. В превод това означава "обобщен списък джизиетата на неверниците от вилаета Ямболу за периода 04.07.1666 и 22.061667 год." В него се споменава село Беле чешлидже, в което има извър регистъра 20 (двайсет) "ханета" (семейства). Основно перо в Османската империя бил поголовният данък, наречен "джизие", още се превежда като глоба. Този данак плажали всички християни от мъжки пол от 15 до 75 годишна възраст, за това, че са изповядвали чужда на исляма религия. В регистрите за поголовния данък, османските чиновници отбелязвали населеното място и броя на подлежащите на облагане мъжко население. Част ото такъв регистър е посочен във въпросния документ от който съдим, че 20 (двайсет) мъже (двайсет ханета, което се превежда като семейство) са плащали "джизие", което предполага около 100 - 150 души християнско население, което в края на ХVІІ век е изселено. Голяма ценност са историческите сведения в книгата на Симеон Табаков "Опит за история на град Сливен", който е представен в три тома. Първият том се публикува през 1911год. в нея се отбелязва, че названието Бяла чешли означава мандра или къща на село Бяла (Кошара на село Бяла). Думата чешли се се употребява от османските турци за мочурливо и влажно място. В името на селото се вмъкват български елементи, поради това Симеон Табаков прави извода, че в заправеното край селото турски населения инициативно са участвали жители на близкото село Бяла. Бяла чешлиси е заправено между чисто българско население в балканския край сред горските склонове на връх Чумерна.