Красново: Разлика между версии

Най-старото име на селото е Кръстец, заради кръстопътя на който се е намирало. По-късно е преименувано на Кръстово, но в [[литература]]та, в „Българи от старо време“ и в турските данъчни регистри е записано като ''Крастово''. И досега, на подбив или по стара традиция, някои от околните села го наричат Кра̀стово. Причината е [[диалект]]а на околните селища. В диалекта на Копривщица, Стрелча и други съседни селища, звукът „'''ъ'''“ се изговаря като „'''а'''“: вместо м'''ъ'''ж — м'''а'''ж, вместо г'''ъ'''ска — г'''а'''ска и др. Анекдотично звучи, че когато открили банята в [[Стрелча]], на вратата нарисували [[гъска]], и питали какво е това. Ако каже г'''ъ'''ска, значи не е стрелчанин и си купува билетче, ако каже г'''а'''ска, може да се къпе безплатно.(Айде ватре, можеш да се капеш)Заради кръстопътното си разположение и минералния извор, селото е имало перспектива за развитие. Още през 1926 г. има одобрен кадастрален и регулационен план. В селото се заселват преселници от Македония и източна Тракия, всички семейства са оземлени с по 30 дка. В селото е имало училище, начално и основно, църква, земеделска взаимоспомагателна кооперация, две кръчми, частна и кооперативна, магазини два кооперативни, мандра, мелница, сушилни за плодове, занаятчииски работилници.Сградата на минералната баня е разположена сред обширен парк.Ограмни дъбови и брястови дървета, където поникнали там пораснали.От старите дъбици още има, но брестовите почти изсъхнаха.Около банята бе създадено селище със магазини кръчми хотели и частни къщи със стаи за почиващи.И за тук имаше регулационен план от 1926-30г.След 1944г. кварталът около баняте бе обявен за национален курорт.Не се построи нищо от национално зцначение.Като последствие от този статут бе забранено да се строят частни вили.