Уикипедия

История на Румъния: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Mpb eu (беседа | приноси)
14 448 редакции
Редакция без резюме
Ред 4:
Румънските историци смятат, че румънският етнос е възникнал от смесването на [[даки]]те с [[Древен Рим|римските]] колонисти в Дакия и по долния Дунав през периода на римско владичество. Макар и точното място на възникването на процеса на романизация на местните племена да е донякъде оспорвано поради оскъдните данни, безспорен факт е, че [[Румънски език|румънският език]] принадлежи към романската езикова група, а румънският етнос възниква от контакта на палеобалканско романско със славянско и друго "варварско" население. Румънският език показва значителна граматическа и лексическа близост с албански (реликт от палеобалканската езикова група), а многобройните заемки (днес до 14%) от [[Славянски_езици|славянските]] езици, и в частност [[български език|българския]] език свидетелстват за продължителен и древен контакт на двата езика. Налице са също така [[Гръцки език|гръцки]], [[Турски език|турски]] и [[Унгарски език|унгарски]] влияния. <br>Приетата в Румъния теза е, че етногенезисът на румънците се е състоял основно в [[Банат]] и [[Олтения]], макар че румънски (и романски) езикови следи изобилстват и на юг от р. Дунав, на територията на България, Гърция и бивша Югославия. Население, говорещо румънски диалекти, има и днес на юг от р. [[Дунав]] – в [[Източна Сърбия]] и северозападна [[България]] по [[Дунав]]а и дори в северна [[Гърция]] ([[Пинд]]).
 
Това прави най-вероятна тезата, че румънският етнос се е формирал паралелно със създаване на [[влашко|влашка]] (впоследствие, след 1861г., румънска) държава, като с времето и с държавната обособеност се е наложил езикът на романизираните потомци на даките.
Историята на румънците до и през [[средновековие]]то е изпълнена за румънските историци с противоречия и неясноти, защото обратното би означавало да признаят, исторически установения факт, че в античността "румънски етнос" не съществува, а след [[681]] г. територията и населението на днешна Румъния е неразделна част от [[Първо българско царство|Първото]] и [[Второ българско царство|Второто българско царство]] попадали за кратко или по-дълго под печенежко, унгарско, куманско или друго господство във времето когато българската държава е била унищожавана или се е разпадала и е била слаба.
 
===Създаване на първите княжества и османско владичество ===
[[Картинка:Stefan_cel_Mare.jpg|left|мини|[[Щефан чел Маре]] (румънска икона)]]
ВПадането на България под византийска власт в началото на 11 век, и татарските нашестния през [[13 век]] татарските нашествия, довеждат до силното отслабване на средновековна Унгария и България и властта им в териториите между Дунав и Карпатите и на север от Карпатите. Така през [[14 век]] се обосовяват княжествата [[Молдова]] и станалото след векове център на Румънската държава '''[[Влашко]]''' (в исторически текстове се използва международният термин "Влахия" или "Валахия", а на днешен румънски Влашко се нарича: "Ţara Românească" – букв"Цара Ромъняска"-бълг. “Румънска земя"). В княжествата до средата на [[19]] век ползуваната азбука е [[кирилица|кирилицата]], а официалният административен и църковен език е българският до [[16]] век, когато започва да се замества от влашки, като до 1861 латинскатадревната, вулгарна латинска лексика в писмения [[румънски език]] език си остава само около 20%, а остатъкът са думи производни или заемки от български, и малко гръцки, унгарски, турски или албански. Заддунавско Влашко не бива да се смесва с областта Велика Влахия в Тесалия или Малка Влахия в Етолия в [[Гърция]].
 
През [[15 век]] - [[16 век]] двете княжества попадат под властта на [[Отоманска империя|Османската империя]], но за разлика от България и Сърбия запазват известна вътрешна самостоятелност. След разгрома на Унгария в [[битка при Мохач|битката при Мохач]] през [[1526]] г., до [[1690]] г. под османско влияние като васално княжество попада и [[Трансилвания]].
Ред 17:
 
===Влияние на Великите сили===
След западането на [[Турция|турската]] сила през [[18 век|18]] - [[19 век]], двете княжества се оказват във фокуса на противоречивите интереси на [[Австро-Унгария]] и [[Русия]]. В края на [[17 век|17]] и началото на [[18 век]] Австрия отвоюва територията на Унгария от [[Високата порта|Висока порта]] и възстановява формално Унгарското кралство. Започва заселването на [[Банат]] с многобройни, основно немскоезични, [[католицизъм|католически]] колонисти. През [[1690]] г. Хабсбургите поемат управлението и над [[Трансилвания]] (унг. Erdély, нем. Siebenbürgen, бълг.Седмоградско, рум. Ardeal или Transilvania), която в средновековието е традиционно унгарска, но е населена също така с румънци, саксонци и дори българи (трансилвански или седмоградски българи, асимилирани окончателно към [[18 век]]). Това предопределя немско-унгарското културно влияние в тези краища до [[1920]] г.
Останалите части от сегашна Румъния до втората половина на 19 век остават зависими от Османската империя. През [[1859]] г. ''[[Александру Йоан Куза]]'' е избран за княз и на Влашко, и на Молдова, и на [[24 декември]] [[1861]] г. обявява тяхното обединението в една държава, наречена Румъния, която запазва васалното си положение спрямо Османската империя. ЗарадиОбаче, заради провежданите реформи обачеАлександру Йон Куза е принуден от [[боляр]]ите и [[либерал]]ите да [[абдикация|абдикира]].
 
===Независимост и управление на Карол I===
[[Картинка:Carol_I_of_Romania.jpg|left|мини|Карол I]]
Истинска независимост за Румъния постига обаче едва по времето на [[Карол I|Карл фон Хоенцолерн Зигмаринген]], известен като крал Карол I (управлявал от [[1881]] до [[1914]] г.). Създаването на Кралство Румъния е обявено на [[10 май]] [[1877]] г., в хода на подготовката на Руско-турската война 1877-1878 г., признато от Османската империя със Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари / 3 март 1878 г., и е потвърдено на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]през същата 1878 г. В резултат на войната Русия, за да получи излаз и пристанище на р.Дунав, отнема и присъединява румънски земи в Молдова (Бесарабия), а на Румъния като компенсация дава българска [[Северна Добруджа]] ( справедливостта задължава да признаем достойното поведение на тогавашния румънски парламент: много от депутатите са се изказали против тази замяна, наложена от Руската империя, и са предвидили бъдещи проблеми със съседна България ).<br>ПрезВ 60-тегодините на Българското Възраждане и 70-теборба годиниза нанационално освобождение през 19 век Румъния става център на българската емиграция, бореща се за национално освобождение, която е оставена да действа без намесата, т.е. при фактическото благоволение на румънските власти, за разлика от Сръбското княжество.
 
Румъния участва като съюзник на Русия в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 - 1878)]] и в Освобождението на България от османско владичество.
Ред 50:
През [[Втора световна война|Втората световна война]] Румъния се бие на страната на [[Трети райх|Третия райх]]. В [[1941]] г. войските и&#768; се присъединяват към германския поход срещу [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. С германското настъпление Бесарабия отново е върната към Румъния, под чиято окупация попада дори Одеса. [[Евреи]]те и [[цигани]]те са подложени на преследвания от румънската “Желязна гвардия” и немските [[SS]]. Румънски войски участват на страната на Германия и в [[Битка при Сталинград|битката при Сталинград]].
 
В заетите територии са създадени две нови провинции: [[Бесарабия]], в която влизат дясното крайбрежие на бившата Молдавска ССР, с части Одеска и Черновицка област на УССР и [[Транснистрия]], в която влизат лясвотолявото крайбрежие ва р.Днепър / Нистру/на бившата Молдавска ССР, с части Одеска, Николаевска и Винницка области УССР.
 
На [[20 август]] [[1944]] г. започва лятната офанзива на [[Червена армия|Червената армия]] под кодовото име ''[[Яшко-Кишиневска операция|Яш-Кишиневска операция]]''. На [[23 август]] [[1944]] г. в битката на моста за Бъняса немската армия е отбита от румънската армия и губи напълно достъпа до румънския [[нефт]]. Това принуждава немската армия да ускори изтеглянето от страната, за да не бъде изолирана на [[Балкански полуостров|Балканите]].
 
=== Румъния под тотално съветско влияние ===
След края на Втората световна война [[Бесарабия]] отново е присъединена към СССР като Молдавска ССР. В Бесарабия Сталин прилага същата рецепта, както Тито в Македония, и под названието "молдавски език" е въведен местният румънски диалект с кирилска писменост. Днес Бесарабия е част он независима държава - Република [[Молдова]]. Южната част на Бесарабия, ([[Буджак]]), след Втората световна война е придадена към [[Украйна|Украинската ССР]] с което се запазва излаза на СССР / Русия / на река Дунав.
 
===Преход към комунизма===
На [[10 декември]] [[1947]] г. всички буржоазни партии са забранени, а монархът е изпратен в изгнание. Румънската комунистическа партия (РКП), която преди войната е без никакъв потенциал, е принудително обединена със [[социалдемократ]]ите и завзема властта. Ръководителят на РКП Георге Георгиу-Деж се обявява за румънския Сталин. ДържаватаИкономиката на държавата е подложена на национализация и колективизация.
 
През пост-сталинистката епоха, през '60-те години, Румъния преживява известна консолидация и фаза на относителна икономическа и политическа либералност.
 
===Чаушеску взема властта===
През март [[1965]] г. [[Николае Чаушеску|Чаушеску]] става президент. С присъщата симу мегаломания той възнамерява да направи от Румъния "Велика сила".
С чуждестранни кредити се опитва да постигне прекомерна индустриализация. Въведен е закон за поощряване на многодетните семейства и забрана на абортите, който трябва да повиши броя на населението. Болните и сакати деца са отвеждани в специални домове. Програмата за “систематизиране на селата” предвиждала около 8000 села да бъдат унищожени, а населението им да бъде преместено в т.н. "агро-индустриални центрове”. Целта е “ефективно използване на аграрните площи”. Желаният страничен ефект е унищожаване на културното и етническо многообразие на различните региони. През 1967 г. Румъния се откланя от задълженията си като член на [[Варшавски договор|Варшавският договор]] и не участва в [[окупация]]та на [[Чехословакия]] наложено от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]],
 
===Стопански упадък===
Неефективната стопанска политика довежда през 70-те години страната до банкрут. През [[1981]] г. Румъния е определена като некредитоспособна. Страната изнася всичко, което е възможно като оставя населението без елементарни продоволствени средства за оцеляванеживот. Същевременно в обществото е въведен абсолютен култ към личността на Чаушеску и членовете на семейството му. Тоталитарната система се поддържа от румънската Държавна сигурност – Секуритате, с помощта на репресии и тотален шпионаж.Румъния изплаща външния си дълг и през 1989 г., на партиен конгрес Чаушеску е обявен за "Герой на Карпатите".
 
===Началото на революцията===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_Румъния“.