Ърнест Хемингуей: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м към Инфокаре личност |
м дребни |
||
Ред 45:
| повлиян-от =
| повлиял =
| известен-с = „[[Старецът и морето]]“
| теми =
| жанрове =
Ред 61:
}}
'''Ърнест Хемингуей''' ({{lang-en|Ernest Hemingway}}) ([[21 юли]] [[1899]] - [[2 юли]] [[1961]]) е един от най-известните [[Съединени американски щати|американски]] [[писател]]и - новелист, автор на кратки разкази, журналист, носител на [[Нобелова награда]] за литература (1954 г.) и награда [[Пулицър]] през 1953 г. за книгата му „[[Старецът и морето]]“. Той е бил част от така нареченото
== Биография ==
=== Ранни години, Първа световна война и ранни творби ===
Ърнест Хемингуей, (Ърнист Милър) е роден в [[Оук Парк]], [[Илинойс]]. Баща му, д-р Кларънс Едмъндс Хемингуей, отрано го учи да обича живота сред природата. Хемингуей е 30-годишен, когато баща му се самоубива заради заболяване от тежка форма на диабет и изгубване на голяма парична сума. Като дете Хемингуей посещава държавни училища в Оук Парк и публикува най-ранните си истории и стихотворения в училищните вестници. При завършването на средното си образование през 1917 г., работи шест месеца като репортер за ''“Канзаска звезда”'' (''The Kansas City Star''). След това се записва доброволец и става шофьор на линейка в [[Италия]] по време на [[Първата световна война]]. През 1918 г. претърпява сериозно нараняване в крака и е награден два пъти от италианското правителство. Неговата връзка с американската медицинска сестра Агнис фон Куровски е в основата на романа ''“Сбогом на оръжията”'' (1929 г.). Трагичната история на тази любов е филмирана за първи път през 1932 г. с участието на [[Гари Купър]], [[Хелън Хайес]], и др. Втората версия е от 1957 г.▼
▲) е роден в [[Оук Парк]], [[Илинойс]]. Баща му, д-р Кларънс Едмъндс Хемингуей, отрано го учи да обича живота сред природата. Хемингуей е 30-годишен, когато баща му се самоубива заради заболяване от тежка форма на диабет и изгубване на голяма парична сума. Като дете Хемингуей посещава държавни училища в Оук Парк и публикува най-ранните си истории и стихотворения в училищните вестници. При завършването на средното си образование през 1917 г., работи шест месеца като репортер за ''“Канзаска звезда”'' (''The Kansas City Star''). След това се записва доброволец и става шофьор на линейка в [[Италия]] по време на [[Първата световна война]]. През 1918 г. претърпява сериозно нараняване в крака и е награден два пъти от италианското правителство. Неговата връзка с американската медицинска сестра Агнис фон Куровски е в основата на романа ''“Сбогом на оръжията”'' (1929 г.). Трагичната история на тази любов е филмирана за първи път през 1932 г. с участието на [[Гари Купър]], [[Хелън Хайес]], и др. Втората версия е от 1957 г.
След войната Хемингуей работи за кратко време като журналист в [[Чикаго]]. През 1921 г. се премества в [[Париж]]. ''"Ако сте късметлия да живеете в Париж като млад мъж, където и да отидете по-късно в живота си, той остава с вас, защото Париж е един безкраен празник."'' (из ''“Безкраен празник”''). В Европа Хемингуей се сближава с такива писатели като [[Гъртруд Стайн]] и [[Франсис Скот Фицджералд|Фицджералд]]. Стайн го учи на сбит стил, а Фицджералд редактира някои от текстовете му и действа като негов агент. По-късно Хемингуей изобразява Фицджералд в “Безкраен празник” в неблагоприятна светлина. Фицджералд изразява съжаление за изгубеното им приятелство. За Гъртруд Стайн Хемингуей пише на редактора си Максуел Пъркинс: "''Тя изгуби усета си за вкус, щом навлезе в климактериума. Беше наистина странно. Изведнъж престана да различава добрата картина от лошата, добрия писател от лошия''".
Line 77 ⟶ 76:
След публикацията на ''“Мъже без жени”'' (1927 г.), Хемингуей се връща в Съединените щати, установявайки се Кий Уест, Флорида. Хемингуей и Елизабет Хадли се развеждат през 1927 г. и същата година той се жени за [[Полин Пфайфер]], редактор на модно списание. Във Флорида той написва ''“Сбогом на оръжията”'', публикуван през 1929 г. Сцена на историята е италианският фронт през Първата световна война, където двама влюбени намират кратко щастие. Романът пожънва огромен литературно-критичен и търговски успех.
През 1930-те Хемингуей написва такива големи произведения, като ''“Смърт следобед”'' (1932 г.), публицистичен разказ за испанското бикоборство, и ''“Зелените хълмове на Африка”'' (1935 г.) – история на ловно сафари в Източна Африка. ''“Цялата съвременна американска литература води началото си от една книга на Марк Твен, наречена “Хъкълбери Фин...”'' е може би най-често цитираният ред от тази книга. По романа ''“Да имаш и да нямаш”'' (1937 г.) е създаден филм, режисиран от [[Хауърд Хоукс]]. Двамата се сприятеляват в края на 1930-те. Хоукс също обича лова, риболова и пиенето. Хемингуей се сближава и с жената на Хоукс, Слим, която по-късно казва
Разказват, че Хоукс се похвалил на Хемингуей, че може да направи "филм и от най-лошото му произведение". Авторът попитал, ''"Кое е най-лошото нещо, което някога съм писал?"'' А Хоукс отговорил, ''"Онова парче “Да имаш и да нямаш”"'' Хемингуей се съгласява. ''“Имах нужда от пари,"''– ще каже по-късно той. Филмът обаче наистина става сполучлив. В писането на сценария му участва [[Уилям Фокнър]]. Уолис Стивънс веднъж нарича Хемингуей най-значителният от живите поети, поне що се касае до темата за необикновената действителност. Под "поет" Стивънс разбира стилистичните постижения на Хемингуей в краткия разказ. Сред неговите най прочути разкази е ''"Снеговете на Килиманджаро"'', който започва с епитаф за западния връх на планината, наречен “Дом на Бога”, близо до който са намерени останките на леопард. А долу в саваната неуспелият писател Хари умира от гангрена в ловен лагер. ''"Той обичаше твърде много, искаше твърде много, и пишеше за всичко това"''. Точно преди края на историята Хари има визия. Той сънува, че е качен на спасителен самолет да види върха на Килиманджаро - страхотно висок и невероятно бял под слънцето.
Line 83 ⟶ 82:
== Кий Уест и испанска гражданска война ==
През 1937 г. Хемингуей наблюдава испанската гражданска война. Като много писатели, той поддържа каузата на лоялистите (поддръжниците на законно избраното социалистическо правителство). В Мадрид среща Марта Джелхорн, писателка и военен кореспондент, която става негова трета жена през 1940 г. В „[[
В допълнение към ловните експедиции в Африка и Уайоминг, Хемингуей развива страст към дълбоководния риболов в крайбрежните води на Кий Уест, Бахамите и [[Куба]]. Същевременно той екипира рибарската си лодка и наблюдава заедно с екипажа си дейностите на нацистите и техните подводници в областта по време на втората световна война.
Line 89 ⟶ 88:
През 1940 г. Хемингуей купува къща в околностите на [[Хавана]], [[Куба]]. Природата там е рай за неговите котки. Първите години след сватбата му с Джелхорн са щастливи, но той скоро осъзнава, че тя не е домакиня, а отдадена на кариерата си журналистка. Джелхорн нарича Хемингуей своя ''"спътник по неволя"''. Тя е нетърпелива да пътува и да ''"усеща пулса на нацията"'' и света. В началото на 1941 г. Джелхорн предприема с Хемингуей дълго 30 000 мили пътуване до [[Китай]]. Разводът на Хемингуей с Джелхорн през 1945 г. е горчиво разочарование и за двамата. По-късно Джелхорн казва, че ''"е живяла с митоманиак – човек, който вярва във всичко, което казва, несъзнателен лъжец, измислящ лъжи, за да придаде значимост на всичко, което го заобикаля"''. През 1946 г. Хемингуей се връща в Куба. След като Джелхорн го изоставя, се жени за Мери Уелш, кореспондентка от списанието “Тайм”, която той среща в ресторант в Лондон през 1944 г.
Хемингуей започва да пие още като млад репортер. Той понася големи количества [[алкохол]] и дълго време това не се отразява на качеството на писателската му дейност. В края на 1940-те обаче започва да чува гласове в главата си. Има излишно тегло и високо кръвно налягане. Неразбирането от негова страна на опасностите от употребата на спиртни напитки личи от това, че сам учи сина си Патрик да пие, когато детето е едва 12
Романът ''“През реката към дърветата”'' се появява след цяло десетилетие на творческо безсилие и е приет зле от критиците и читателите. Но ''“[[Старецът и морето]]”'', публикуван първо в списание “Лайф” през 1952, възвръща славата му. Това е кратка новела, в която се разказва за стар кубински рибар, наречен Сантяго, който след много усилия успява да улови гигантска риба. Но докато се прибере в пристанището, акулите изяждат рибата, както е привързана отвън към лодката. Прототипът на Сантяго е кубинският рибар Грегорио Фуентес, който умира през януари 2002 на 104 годишна възраст. Хемингуей планира да напише още една книга за борбата с бикове, но вместо това написва “Безкраен празник” – мемоари за 1920-те в Париж.
| |||