Стивън Кинг: Разлика между версии

| уебсайт = http://www.stephenking.com

Историите на Стивън Кинг обикновено разказават за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели – замесени в зловещи и обикновено свръхестесвенисвръхестествени преживявания. Кинг е познавач на хорър жанра, както проличава в книгата „Танц на ужаса“ (''„Danse Macabre“''), в която описва развитието на литературата и филмите от този жанр.

От [[1966]] до [[1970]] г. Кинг следва Английскианглийски език в университета в Мейн. Там той пише колона в училищното списание, наречена „Боклукчийската кола на Кинг“ (''King's Garbage Truck''). За да се издържа, Кинг се захваща със най-различни работи. Една от тях е в индустриална пералня, където той събира материал за разказа си ''The Mangler''. Вероятно разказът "Аз бях тийнеджър обирджийя на гробове", вероятно е бил замсилен в периода, когато Кинг е работил като гробар; това е първият му публикуван разказ (1966).

След университета, Кинг получава сертификат за преподаване на английсклианглийски език на гимназиално ниво, но тъй като не успял веднага да си намери работа, доходите му идвали основно от разкази, публикувани в мъжки списания. Много от тях са публикувани в сборника "[[Нощна смяна]]". През [[1971]] г Кинг се жени за [[Табита Спърс]], с която са колеги от университета. През есента на същата година започва работа като преподавател в Хемпдън, Мейн. Продължава да пише разкази за различни списания и работи върху идеите си за романи. Въпреки това, финансовото състояние на семейството е много лошо - Кинг живее с жена си и детето си в каравана, като често се налага да им спират телефона поради неплатени сметки. В този период Кинг започва да се пристрастява към алкохола. С този проблем той се бори цяло десетилетие.

===="„[[Кери]]"“ и последвалите успехи====

През този период Стивън Кинг започва няколко романа, сред които историята за момиче със свръхестествени психични сили. В отчаянието си изхвърля ръкописа в боклука. По-късно той открива, че Табита го е спасила, и това го насърчава да завърши романа, наричайки го ''„[[Кери]]“''. През [[1973]] г. той изпраща „Кери“ на свой приятел от издателството ''Doubleday''. По-късно получава предложение от тях да купят романа за 2500 долара (това не е голяма сума за роман, дори по онова време). Години по-късно правата за книгата са продадени за 400 000 долара (като половината са за издателя). По това време, семейството се мести в южен Мейн, поради влошеното здраве на майката на Кинг. В този период започва роман озаглавен "Второто пришествие", който впоследствие е променен на "Джеруселъмс лот", за да се стигне до "[[Сейлъмс Лот]]" (издаден през [[1975]]). За съжаление майка му не доживява да види големиеголемия му успех - тя умира от [[рак на матката]] през февруари [[1974]] г. След като получава първия си хонорар, той се отказва от учителството за сметка на писателската си дейност. Първото нещо, което купува с хонорара, е сешоар на жена си.

В края на 70-те Кинг започва серия от истории за самотния стрелец Роланд, който преследва "Мъжът в черно" в алтернативна вселена, крсътоскакръстоска между [[Джон Роналд Руел Толкин|Толконовата]] [[Средна земя]] и американския див запад, представен от [[спагети-уестърн]]ите на [[Клинт Истууд]] и [[Серджо Леоне]]. Първоначално са издадени като пет притурки към Списанието за фентази и научна фантастика в периода 1977-[[1981]] г. Впоследствие историята прераства в седемтомната епопея "[[Тъмната кула (поредица)|Тъмната кула]]", която ще излиза постепенно през следващите четири десетилетия.

През [[1987]]г, излиза втората част "[[Тъмната кула II: Трите карти]]", в която Роланд взима трима души от [[Съединени американски щати|САЩ]] от двайстидвайсети век в неговия свят през магически врати. Грант публикува "Трите карти" с илюстрации от [[Фил Хейл]] в малко по-голям тираж (30 000 копия), който все още е доста под обичайния за ново издание с твърди клорици ("[[То]]" е публикуван през [[1986]]г, в тираж от 1 000 000 копия). Кинг смята, че "Тъмната кула" би представлявала интерес за определена група почитатели и е против книгата да се издаде в по-голям тираж. Най-сетне, в края на 80-те под натиска на издатели и фенове (до този момента по-малко от 50 000 от милионите му фенове притежават книга от поредицата) Кинг се съгласява поредицата да се издаде с меки корици и в по-голям тираж. Поредицата достига седем книги, последната от която "[[Тъмната кула VII: Тъмната кула]]" излиза през 2004 г.

Кинг е достатъчно в съзнание, за да даде на заместник-шерифа номера за връзка със семейството му. Авторът е настанен първоначално в болница в Брайтън, а от там с хеликоптер в Люистън. НраняваниятаНараняванията му (пробит ляв бял дроб, множество фрактури в краката, разкъсване на скалпа, счупено бедро) го задържат в болницата до [[9 юли]]. Костите на краката му първоначално са толкова раздробени, че докторите предлагат ампутация, но в крайна сметка ги фиксирали с външна шина. След пет операции в рамките на десет дни Кинг се завърнал към работата си върху "За писането" през юли, въпреки че краката го боляли и можел да седи само около 40 минути преди болката да стане нетърпима.

Адвокатът на Кинг и двама други закупили вана на Смит за 1 500 долара, за да не се появи в [[eBay]]. По-късно ванаванът е предаден на гробище за коли за голямо съжаление на Кинг, който планирал да го разбие с бухалка щом кракът му оздравее.

През [[2009]]г, Кинг публикува електронната новелата „[[Ур (новела)|Ур]]“ и написва заедно със сина си [[Джо Хил]] новелата „[[Throttle]]“, която по-късно е издадена в аудио вариант под името „Ярост на пътя“, като в нея е включен и разказът „[[Дуел (разказа)|Дуел]]“ от [[Ричард Матисън]]. На 10 ноември същата година е издаден романът на Кинг „[[Под купола]]“, който е преработка на незавършен роман на от края на 70-те и началото на 80-те и е най-дългата книга на Кинг (1 074 страници) след „[[То]]“ от [[1986]]г. Дебютира на първо място в класацията на Ню„Ню ЙоркаЙорк ТаймсТаймс“ за бестселър и на 3-то място в британската класация. През ноември [[2010]]г. излиза сборник с четири новели, озаглавен „[[Зъл мрак, угаснали звезди]]“. През април същата година е публикувана новелата „[[Blockade Billy]]“.

Табита Кинг е публикувала девет от романите си. И двамата сина на Кинг са издавани автори: [[Оуен Кинг]] публикува първия си сборник с разкази "[[Всички сме зеднозаедно в това]]" през 2005г2005 г.; [[Джоузеф Хилстром]] публикува отличения с няколко награди сборник с разкази "[[Призраци от 20-ти век]]" през 2005г, а първия му роман "[[Кутия с форма на сърце]]" ще бъде адаптиран за киното от ирландския режисьор [[Нийл Джордан]]. [[Файл:Stephenking house.JPG|thumb|дясно|200px|Къщата на Кинг в Бангор, Мейн.]]

В "За писането: Мемоари на занаята" Кинг дискутира писането си. Той смята, че като цяло добрите истории не могат да се замислят съзнателно и не трябва да се планират предварително; по-добре е да се фокусираш върху отделна линия от историята и да я оставиш тя да те води. Той самиясамият често започва история без да има представа как ще завърши. Дори разказва, че преди да завърши "Тъмната кула", неизлечимо болна жена го попитала как ще свърши историята, сигурна, че ще умре преди да излезе последната част и той и казал, че не знае. Когато го питат, от къде взима идеите за историите си, той отговаря "Имам сърце на малко момче... и го държа в буркан на бюрото си." (Репликата често е приписвана на [[Робърт Блох]], авторът на "[[Психо]]"). Той има проста формула за доброто писане: "Чети и пиши между четири и шест часа всеки ден. Ако не можеш да намериш време за това, не можеш да очакваш да станеш добър писател".

Кинг е известен с наблюдателността и последователността си, както и с препратките си; много истории, които са на пръв поглед нямат нищо общо, често се оказват свързани посредством второстепенните герои, измислени градове или препратки към събития в предишни книги. Повечето от книгите му са ситуирани в Мейн, освновноосновно в градчето [[Касъл Рок]].

Стилът му на писане на романи се сменя от минало в бъдеще, героите се развиват и разкриват, всяка глава се оформя пордобноподробно сама за себе си, поддържайки напрежението до края. Това продължава, докато романът не е завършен. Кинг често използва автори като главни герои, например Пол Шелдън, който е главен герой в "[[Мизъри (роман)|Мизъри]]" и Джак Торънс в "[[Сияние]]".

Кинг е почитател и на [[Хауърд Лъвкрафт]] като на няколко пъти го споменава в "[[Танц на ужаса]]". Влиянието на Лъвкрафт се вижда в измислянето на странни древни божества, връзките между историите и съчетаванеосъчетаването на изрезки от измислени вестници и документи като повествователни способи. Измислените градове на Кинг - [[Джеруселъмс Лот (град)|Джерусълъмс Лот]], [[Касъл Рок]] и [[Дери]] - напомнят за Акрам, Дънуич и Инсмут на Лъвкрафт. Кинг заимства в няколко истории и редица имена на герои и чудовища на Лъвкрафт, а същото така споменава произведението му "[[Некрономикон]]". Разказът "[[Джирусълъмс лот]]" от "[[Нощна смяна]]" също е израз на почитта на Кинг към Лъвкрафт. Между двамата има и разлики - обширната характеристика на героите и естествени диалози, които преобладават при Кинг, липсват в творчеството на Лъвкрафт.

На [[25 октомври]] [[2009]] г. Вертиго (едно от изданията на [[ДиСи Комикс]]) обявява, че Кинг заедно със [[Скот Шнайдер]] и [[Рафаел Албакърк]] ще започнат през март [[2010]] серия комикси, оаглавенаозаглавена "Американски вампир". Кинг трябва да напише историята на първия американски вампир в първите пет броя.

През 2010г,2010 г. Кинг работи с музиканта [[Шутър Дженкинс]] и групата му, като чете текста в по-голямата част от албума им "[[Black ribbons]]".

Първото участие на автора във филмирана негова творба е във филма на Джордж Ромеро "Рицари", като палачопалячо в публиката. Първата му роля е в "[[Creepshow]]", където играе Джорди Верил, който след като докосва паднал метеорит се опитва да го продаде, заради което по него пониква мъх. От това той има малки роли в няколко адаптации по негови произведения. В "[[Гробище за домашни любимци (филм)|Гробище за домашни любимци]]" той играе свещеник на едно погребение, в "[[Роуз Ред]]" е доставчик на пица, в "[[Бурята на века]]" е репортер, в "[[Сблъсък (филм)|Сблъсък]]" играе Теди Уизак, в минисериала "Сиянието" е член на група, в "[[Ланголиерите (филм)|Ланголиерите]]" играе шефа на Крей Туми, в "[[СумнамбулиСомнамбули]]" е пазач на гробище. Освен това участва в "Златните години" в телевизионното предаване "Шоуто на Чапъл" а заедно с Ейми Тан в [[Семейство Симпсън]] където играе себе си. Освен като актьор Кинг има опит и като режисьор - режисира "[[Максимално натоварване]]".

През [[2009]] г,. в епизода "Трима крале" от поредицата [[Family Guy]] са пародирани три от адпатираните за кино романи на Кинг - "Стой до мен", "[[Мизъри (филм)|Мизъри]]", "Изкуплението Шоушенк".

Кинг е писал нанаписал няколко [[комикс]]а. През [[1985]]г той написва няколко страници за "[[Герои на надеждата]]", в чест на [[Х-Мен]]. Този брой, чийто приходи са дарени за борбата с глада в Африка, е написан от няколко различни автора на комикси, като например [[Крис Клермонт]], [[Стан Лий]] и [[Алън Мур]], както и от писатели, които не се занимават основно с комикси, като [[Харлан Елисън]]. На следващата година Кинг пише въведението в 400-ния юбилеен брой на [[Батман]], в който изразява предпочитанията си към него, а не към [[Супермен]].

През април [[2008]]г, Кинг говори пред Масачузецкия държавен съд по повод билнаредба HB 1423, в койтокоято ще забрани или ограничи продажбите на видео игри с насилие на лица под 18-годишна възраст. Въпреки че Кинг няма личен интерес към видео игрите като хоби, той критикува предложения закон, в който той вижда опит на политиците да изкарат видео игрите изкупителна жертва на поп културата и да заместят родителите на децата, което според него е "катастрофално" и "недемократично". Освен това той счита закона за непоследователен, защото ще забрани на 17-годишен, който може да гледа законно "[[Хотелът на ужасите 2]]", да си купи [[Grand Theft Auto: San Andreas]], която съдържа насилие, но далеч не толкова живописно. Смятайки, че няма художествена стойност в повечето игри, Кинг заявява също, че тези игри са отражение на насилието, което вече съществува в обществото и не трябва да се уреждат с такъв закон, а да се включат в класификационната система, която съществува и за видео игрите.

Спор се заражда на 5 май 2008г2008 г., когато консервативен блогър публикува видео с Кинг по време на четене в [[Библиотека на Конгреса|Библиотеката на Конгреса]]. Говорейки на гимназистите Кинг казва: "Ако можете да четете, ще можете да си намерите работа в бъдеще. Ако не можете ще отидете в армията, Ирак, не знам, нещо такова." Това изказване е коментирано от блогъра като "още един от многото либерали в медийното пространство, който нанася удари на армията" и е свързано с подобна забележка на [[Джон Кери]] от 2006 г. Същия ден Кинг отговаря: "Това, че десен блог поставя под съмнение моя патриотизъм, защото съм казал на децата да четат и че могат да си намерят по-добра работа така е повече от презрително... живея в град с национална гвардия и подкрепям нашите войници, но не подкрепям нито войната, нито образователни политики, които ограничават възможностите на младите мъже и жени за каквато и да е кариера - военна или друга." Кинг отново защитава коментара си в интервю за Бангор Дейли Нюз на 8 май, казвайки: "Няма да се извинявам за това, че съм насърчил децата да се стремят към по-добро образование в гимназията, за да имат повече възможности. Не мога да променя мнението на тези, които не са съгласни с мен."

Според уеб сайта на Кинг, той подкрепя [[Демократическа партия (САЩ)|Демократическата партия]]. По време на президентските избори през 2008г2008 г., Кинг изразява подкрепата си за кандидата на демократите [[Барак Обама]].