Разлика между версии на „Боб Дилън“

м
дребни
м (към Инфокаре личност)
м (дребни)
| портрет = Bob Dylan Barcelona.jpg
| портрет-px =
| портрет-текст = Боб Дилън през 1984 г. в Барселона
| уебсайт =
| пол = м
| рождено-име = Робърт Алън Цимерман
| други-имена =
| роден-ден = 24
| роден-месец = май
| роден-година = 1941
| роден-място = Дълут
| роден-регион =
| роден-държава = САЩ
| починал-ден =
| починал-месец =
}}{{Инфовложка музикант
| псевдоним = Естън Гън, Блайнд Бой Грънт, Лъки Уилбъри, Елмър Джонсън, Сергей Петров, Джак Фрост, Джак Фейт
| творил-от = [[1959]]
| творил-до =
| повлиян-от =
Боб Дилън обикновено изпълнява песните си, свирейки на [[китара]], [[пиано]] или [[хармоника]]. Заедно с група с много променлив състав, от началото на 80-те години той изнася концерти на различни места под общия надслов „Безкрайно турне“. Макар постиженията му като музикален изпълнител да са основни за кариерата му, обикновено се приема, че най-значимият му принос са създадените от него песни.<ref name = "Newsweek97">{{cite web| url = http://www.newsweek.com/id/97107/output/print | title = Dylan Revisited| author = Gates, David| date = 1997-10-06| accessdate = 2008-10-13| publisher = ''Newsweek''}}</ref>
 
По време на продължителната си кариера Боб Дилън получава множество награди и отличия - [[Грами]], [[Златен глобус]], [[Оскар]], включен е в [[Зала на славата на рокендрола|Залата на славата на рокендрола]]. Класация на списание „[[Ролинг Стоун]]“ го определя като вторятвторият по значение изпълнител в историята на популярната музика след [[Бийтълс]].
 
Последният студиен албум на Дилън, ''Modern Times'', е издаден на 29 август 2006 година и дебютира под №1 в класацията за албуми „[[Билборд 200]]“, като по-късно е обявен от сп. „Ролинг Стоунс“ за албум на годината.
Докато тематичните песни на Дилън утвърждават репутацията му, ''„Freewheelin“''' включва и смесица от любовни песни и сюрреалистичен блус. Разнообразието на албума впечатлява много слушатели, сред които и членовете на [[Бийтълс]]. [[Джордж Харисън]] казва: „Ние просто го пускахме, просто го изтъркахме. Съдържанието на текстовете и самият подход&nbsp;— това беше невероятно оригинално и чудесно.“<ref>''Mojo'' magazine, December 1993.</ref>
 
Грубият нюанс в пеенето на Дилън е дразнещ за много от ранните му слушатели, но е привлекателен за други. Описвайки въздействието на Дилън върху нея и съпруга и&#768;, писателката [[Джойс Каръл Оутс]] казва: „Когато за пръв път чухме този груб, много млад и видимо нешколуван глас, определено носов, като че ли шкурка може да пее, ефектът беше драматичен и наелекризиращ.“<ref>Hedin (ed.), 2004, ''Studio A: The Bob Dylan Reader'', p. 259.:{{cite web | url = http://www.usfca.edu/~southerr/ondylan.html | title = Dylan at 60 | author = Joyce Carol Oates | date = 2001-05-24 | accessdate = 2008-09-29 | publisher = University of San Francisco}}</ref> Много от най-известните ранни песни на Дилън първоначално достигат до публиката чрез по-лесни за възприемане версии на други изпълнители, като [[Джоун Байез]], която се превръща в популяризатор на Дилън, както и в негова любовница.<ref name=rsbio/> Тя има голям принос за популярността му, като записвязаписва някои от ранните му песни и го кани за съвместни изпълнения по време на нейни концерти.<ref>Joan Baez entry, Gray, ''The Bob Dylan Encyclopedia'', pp. 28-31.</ref>
 
Други изпълнители, издали успешни версии на песните на Дилън в началото на 60-те години са [[Бърдс]], [[Сони и Шер]], [[Холис]], Питър, Пол и Мери, [[Манфред Ман]], [[Търтълс]]. Повечето от тях се опитват да включат в изпълненията си [[Поп музика|поп]] елементи, докато Байез и самият Дилън изпълняват песните в традиционния фолк стил. Кавър версиите стават толкова многобройни, че телевизията [[Си Би Ес]] рекламира Дилън с лозунга „Никой не пее Дилън, както Дилън“.<ref>{{cite web | url = http://www.smh.com.au/news/music/bob-dylans-songs-offer-rich-pickings-for-other-singers/2007/08/14/1186857512999.html | title = It ain't me babe but I like how it sounds | date = 2007-08-15 | accessdate = 2008-09-24 | last = Meacham | first = Steve | publisher = [[The Sydney Morning Herald|''The Sydney Morning Herald'']]}}</ref>
 
==== Протестни песни ====
През май 1963 година Дилън демонстрира шумно политическите си възгледи, като отказва да участва в [[Шоу на Ед Съливан|Шоуто на Ед Съливан]]. По време на репетициите той е уведомен от служител на телевизията [[Си Би Ес]], че песента, която смята да изпълни, ''„Talkin' John Birch Paranoid Blues“'', е обидна за консервативната организация [[Джон Бърч Сосайъти]] и трябва да бъде заменена с някоя друга. В знак на протест срещу [[цензура]]та Дилън отказва да се появи в предаването.<ref> Дилън записва ''„Talkin' John Birch Society Blues“'' за своя албум ''„Freewheelin“'', но в окончателния вариант на албума песента е заменена с други изпълнения, сред които ''„Masters of War“''. Heylin, ''Bob Dylan: Behind the Shades Revisited'', pp. 114–115.</ref>
 
По това време Дилън и Байез вече са видни фигури в движението за граждански права и пеят заедно по време на [[Марш към Вашингтон|Марша към Вашингтон]] на 28 август 1963 година.<ref>Дилън изпълнява ''„Only a Pawn in Their Game“'' и ''„When the Ship Comes In“''. Heylin, ''Bob Dylan: A Life In Stolen Moments'', p. 49.</ref> Третият албум на Дилън, ''„The Times They Are a-Changin'“'', е по-политизиран и циничен от предходните.<ref>Gill, ''My Back Pages'', pp. 37–41.</ref> Много от песните са свързани с актуални събития. ''„Only A Pawn In Their Game“'' отразява убийството на активиста на движението за граждански права [[Медгар Евърс]], а ''„The Lonesome Death of Hattie Carroll“'' - убийството на чернокожата барманка Хати Керъл от заможния младеж [[Уилям Занцингър]].<ref>Ricks, ''Dylan's Visions of Sin'', pp. 221–233.</ref> Не толкова конкретни, ''„Ballad of Hollis Brown“'' и ''„North Country Blues“'' описват отчаянието от упадъка на земеделските и миньорски общности. Към предимно политическата тематика на албума се добавят и две любовни песни ''„Boots of Spanish Leather“'' и ''„One Too Many Mornings“''.<ref name = bbctimeline/>