Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 7:
Думата за мъж или човек се открива и в редица европейски народи и вероятно произлиза от от древната общоиранска дума ''mard'' - човек, мъж (означава още и „смъртен“): в [[ягнобски език|ягнобски]] е „morti“, на [[кюрдски език|кюрдски]] е „merd“, на [[пущунски език|пущунски]] е ''mard'', на [[талишки език|талишки]] е ''merd'', на [[средноперсийски език|пехлеви]] е „mard“, на [[Персийски език|съвременен персийски]] е „mārd“, на [[гилянски език|гилански]] е „mêrd“. Тази иранска дума е заета и в [[угро-фински езици|угро-финските езици]]: във [[фински език|финкси]] е „marta“, на [[мордвински език|мордвински]] е „mird́e“, на [[Коми (език)|коми]] е „mort“, на [[удмуртски език|удмурски]] е „murt“. В езика на сваните (малка грузинска народност), mare също значи мъж.<ref>“Etymological Table dictionaries of language families, Indoeuropean, Turkic, Finno-Ugric, Iranian,Germanic”</ref>
 
Ето защо частичките „-мер, мир“ са с възможен староирански произход и означават „човек, мъж“. Възможно е, в някои случаи „-мер“ да означава и владетел, от иранската титла „мир“. Това обяснява и употребата му в славянските имена - Тихомир, Станимир, Бранимир и други.<ref>[http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Mir%20-%20etimologiya%20na%20imennata%20nastavka.htm ЕТИМОЛОГИЯЕтимология Ии СЕМАНТИКАсемантика НАна ИМЕННИТЕименните НАСТАВКИнаставки "-МИРмир" Ии "-МАНман" Вв ИМЕНАТАимената НАна РАННИТЕранните БЪЛГАРИбългари], Иван Танев Иванов]</ref>
 
В [[славянски езици|славянските езици]] думата има общ корен „mozъ“<ref>[http://www.surbor.su/slovo/%EC%F3%E6%F7%E8%ED%E0 Этимологический словарь, Мужмина]</ref> и на всички от тях звучи по доста сходен начин. Възможно е и от славянските езици да е възникнала и [[литовски език|литовската]] дума за [[човек]] - „zmogus“. Общославянската дума за мъж отново е с произход от индийското божество Ману.<ref>[http://www.classes.ru/all-russian/russian-dictionary-Vasmer-term-7990.htm Фасмер Макс], Этимологический словарь русского языка (онлайн версия)</ref>
Этимологический словарь, Мужмина]</ref> и на всички от тях звучи по доста сходен начин. Възможно е и от славянските езици да е възникнала и [[литовски език|литовската]] дума за [[човек]] - „zmogus“. Общославянската дума за мъж отново е с произход от индийското божество Ману.
 
В [[романски езици|романските езици]] мъж роизлиза от латинската дума ''hŏmine(m)'', nom. ''hŏmo''. Означава земя или почва, което сочи връзката му със земята<ref>Fonte testuale dal Dizionario Garzanti della Lingua Italiana; Lemma: Uomo; on-line previa registrazione all'indirizzo http://www.garzantilinguistica.it/it/dizionario/it/lemma/70b8fc04d99430a5f381ae5e65706ef20b2efa73</ref> Самата дума на латински обаче е „vir“ и в буквален превод значи възрастен представител от мъжки пол. На [[гръцки език|гръцки]] думата е ἀνήρ, (''anēr''), gen. ἀνδρός (''andros'') и по значение наподобява на латинското ''vir''. От тук идват и редица термини използвани в съвременната наука - [[андрология]], [[андропауза]], а също и [[антропология]].
 
== Възраст ==
Мъжество е период от живота на мъжа след трансформацията от [[момче]]. Това става след преминаването на пубертета, при който се появяват вторичните поломи белези характерни за представителите на мъжкия пол. От момче се преминава през [[юноша]] и [[младеж]] докато се стигне до мъж. При много култури съществува церемония символизираща преминаването към мъжество наречена [[инициация]]. В някои култури и религии, церемония отбелязваща встъпването на момчето в мъжеството е [[обрязване]]то. Обикновено думата мъж се използва за означаване на определено ниво на духовна и физическа зрелост. На възрастните мъже се казва [[старец]] или [[дядо]].
 
В различните езици освен думата мъж съществуват и други, които имат сходно значение и се ползват в конкретни ситуации, а много от тях имат и [[жаргон]]но значение. В английския език например няколко думи описват мъжа и придават различни нюанси при разговор. Това са „guy“ и „lad“ - думите се употребяват за да се опише сравнително млад мъж, „dude“ е обръщение, което може да се опише с българските „пич, копеле“, „buddy“ в разговорен език се употребява като приятел, „fellow“ се използва за колега, съгражданин, другар, „chap“ се описва като момък, левент. В българския език също се използват сходни по значение думи, които да опишат зрял представител от мъжки пол - мъж, младеж, момък, левент, като обръщение се ползва - господин, другар, в жаргонната употреба са думите - пич, мачо, мен. Често с употребата на думата човек се подразбира, че се използва вместо мъж.
 
== Биология и пол ==