Транспортна стачка: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Поправки в правописа |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Транспортната стачка от 1919-1920 година''' е масова стачка на служителите от железниците и пощите в [[България]].
Стачката се корени в силното влошаване на жизнените условия на работниците след [[Първата световна война]].
На [[24 декември]] [[1919]] [[БКП(т.с.)]] организира в [[София]] голяма протестна демонстрация с искания за социални придобивки. Правителството на [[Стамболийски]] разпръсква демонстрацията със сила. [[БЗНС]] обявява военно положение, мобилизира армията и [[Оранжевата гвардия]] и ги съсредоточава в столицата, като започва масови репресии срещу комунистите. На [[25 декември]] [[1919]] софийските железничари организират митинг с искания за прекратяване на репрессите, отмяна на военното положение и предоставяне на социални придобивки на работниците. Същия ден транспортните работници от [[Горна Оряховица]], [[Дупница]], [[Стара Загора]], [[Нова Загора]], [[Русе]], [[Пазарджик]], [[Плевен]] и [[Лом]] обявяват стачка. В знак на солидарност обявяват стачка и миньорите от [[Перник]] и [[Бобов дол]].
На [[27 декември]] ЦК на [[БКП(т.с.)]] и Съюзът на транспортните работници обявяват обща транспортна стачка в страната. Около 25 000 служители на железниците, пощите и телеграфите прекратяват работа. Всички железопътни, телеграфни и телефонни съобщения в страната са преустановени. Икономическият живот в страната започва да замира. На [[29 декември]] БКП(т.с.) обявява [[обща политическа стачка]]. [[БРСДП (ш.с.)]] се обявява против нея и опитва да ѝ противодейства посредством влиянието си сред печатарските работници. На [[3 януари]] [[1920]] БКП обявява край на политическата стачка.
Правителството насилствено мобилизира в армията всички работници, участващи в стачката. Срещу тях и семействата им са предприети репресии - арести, изхвърляне от държавните жилища и други.
На [[17 февруари]] синдикатът на локомотивните машинисти, който се намира под влияние на широките социалисти, прекратява стачните си действия. Това слага началото на разцепление сред стачкуващите, което води до официалния край на стачката на [[19 февруари]]. Неуспехът на стачката се дължи главно на разединението на стачниците и на противопоставянето със селячеството. Той води до временен отлив в доверието в БКП.
[[Категория:Профсъюзно движение в България]]
| |||