Осой (община Дебър): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 32:
Цялото население на селото е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Осой има 688 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.184-185.</ref>
 
В 1911 година вестник „[[Дебърски глас]]“ пише, че в селото пуска корени [[сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда]] и няколко къщи са станали сърбомански.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 31, 12 февруари 1911, стр. 2.</ref> По този повод набедените Блаже, Мане и чичо им Теофил Георгиеви пишат писмо до вестника, в което казват, че „цяла Дебърия да стане сърбоманска, пак ние не ставаме“.<ref>Дебърски глас, година 2, брой 32, 22 февруари 1911, стр. 4.</ref> Според статистика на „Дебърски глас“ в 1911 година в Осой има 79 български екзархийски и 1 патриаршистка къща (от началото на 1911 г.).<ref>Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.</ref>
 
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година [[Афанасий Селишчев]] отбелязва Осой като българско село.<ref>Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. — София, 1929.</ref>