Хюстън Стюарт Чембърлейн: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
промяна кат.
мРедакция без резюме
Ред 16:
 
== Идеи и разработки ==
Основният труд на Чембърлейн "[[На какво се крепи XIX век]]" го прави още в началото на [[20 век]] много популярен в цяла [[Европа]]. Теоретично Чембърлейн развива тезата на [[евроцентризъм|евроцентризма]], а именно, че европейската култура е резултат от сливането на пет компонента: ''изкуството'', ''литературата'' и ''философията'' на [[Древна Гърция]], ''правната система и форма на държавно устройство и управление'' на [[Древен Рим]], ''християнството в протестантската му форма'', възраждащо един [[Орден Черен орел|творчески тевтонски дух]], който отблъсква разрушителното влияние на [[евреи]]те и [[юдаизъм|юдаизма]] като цяло.
 
В първата част на книгата, Чембърлейн разглежда историческите събития до 1200 г. пр.н.е., като наследство от [[древността|древния свят]]. Разселването на [[морски народи|морските народи]], последвало [[битка при Кадеш|битката при Кадеш]], които съвместно с [[либийци]]те разбиват дотогавашаната египетска цивилизация, бележи нов етап в развитието на човечеството. Следва въздигането на [[Финикия]] с възможност за [[доколумбови презокеански контакти с Америка]]. С [[елинизъм|елинизма]] настъпва един безпрецедентен разцвет на човешкия интелект, пише Чембърлейн, като древните елини творят навсякъде - в [[език]]а, [[религия]]та, [[политика]]та, [[философия]]та, [[наука]]та, [[история]]та, [[география]]та. Кулминацията на този съзидателен творчески дух на [[демиург]]а става [[Омир]], но древногръцкото наследство има и тъмна страна: жестока недалновидна [[демокрация]], отсъствие на [[геополитика]], остарял [[морал]] и упадък на религията. Светът дължи на [[римляни]]те спасението му от семитско-арабско поробване, което позволява на индоевропейците да станат биещо сърце и център на умствената дейност на цялото човечество. Древна Гърция, за разлика от [[Древен Рим]], според Чембърлейн, гравитира към [[Азия]]. Въпреки две хилядолетната държавна традиция, Рим не успява да устои на разпада на територията си, след което центърът на тежестта на цивилизацията се измества на Запад, което е неосъзнат завършващ [[акт]] със световно значение, благодарение на който се формира [[Западна цивилизация|Западната цивилизация]] (по [[Арнолд Тойнби]]). Рим оставя след себе си един невероятен [[миш-маш]] от различни [[култура|култури]] и раси. Сред този хаос от хора са и евреите - единствената раса, която е успяла да запази чистотата на кръвта. За сила която е годна да се противопостави на тази малка, но влиятелно-разрушителна еврейска нация, историята е призвала арийците, според Чембърлейн.
 
По-нататък Чембърлейн разглежда изграждането на един нов германски свят в борба за световно господство. В тази борба, според Чембърлейн, участват три религиозни идеала: Източен (елински), Северен (арийски) и Рим. На север от бившата [[Римска империя]], арийците успяват да създадат една нова култура в [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]], която "безспорно е най-великото достижение, което е постигнато от човечеството до този момент". Междувременно евреите са се превърнали в наследници на римския расов хаос, а арийците са отговорни за духовното спасение на човечеството. Всички достижения на науката, [[индустриализация]]та, [[политическа икономия|политическа икономия]] и [[изкуство]]то са вдъхновени и/или създадени от арийци според Чембърлейн.
Ред 31:
 
== Влияние ==
Идеите на Чембърлейн намират благодатна почва в произведенията на редица следващи го творци, писатели и изследователи, сред които [[Хърбърт Уелс]], [[Франсис Скот Фицджералд]] и т.н., все членове на [[фабианско общество|фабианското общество]].
 
[[Джордж Бърнард Шоу]] нарича книгата му "[[На какво се крепи XIX век]]" "истински шедьовър".