Апартейд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{редактирам}}
[[Картинка:Southafricanhomelandsmap.png|мини|250п|Карта на териториите ([[бантустан]]и) предназначени за чернокожи в [[Република Южна Африка|ЮАР]]]]▼
[[Картинка:AWB Rally, Church Square, Pretoria.jpg|мини|250п|Подръжници на апартейда от '''[[Африканерско движение за съпротива|АДС]]''' на митинг в град [[Претория]], през [[1990]] година]]▼
'''Апартейд''' ({{lang-af|apartheid|на=от}}, {{IPA|əˈpɑrtheɪt}}, „разделяне“, правилно произношение на африканс: ''апартхейд'' от apart-разделен и heid-субстантивираща частица) е политиката и правната система, въведена и поддържана от правителствата на бялото малцинство в [[Република Южна Африка|ЮАР]] от [[1948]] до [[1990]] година.
==История==
Понятието се появява за първи път в реч на [[Ян Смьотс]] през [[1917]] година, който две години по-късно става министър-председател на [[Република Южна Африка|ЮАР]]. Още по времето на [[Британска империя|Британската империя]] на чернокожите бива забранявано да се заселват в колониите [[Натал]] и [[Капска колония|Капската колония]], които са били предназначени за [[бели хора|бели]] и цветнокожи.▼
▲Понятието се появява за първи път в реч на [[Ян Смьотс]] през [[1917]] година, който две години по-късно става министър-председател на [[Република Южна Африка|ЮАР]].
На чернокожите африканци е забранено не само да се заселват в тези земи, но и да се придвижват от една област в друга без необходимото разрешително, което са длъжни винаги да носят. В [[Кейптаун]] и градовете в Натал им е забранено да излизат след залез слънце. Така понякога се твърди, че политиката на апартейд е продължение и разширение на политиката на сегрегация, практикувана от белите правителства в Южна Африка. Като примери за тази политика може да се посочат ''Земленият акт'' от [[1912]] г. и ограниченията върху наемането на чернокожите африканци за работа, които са свързани със споразуменията на бурските републики Трансваал и Оранжевата свободна държава и Британската империя, постигнати след края на Англо-бурската война от 1899-1902 г. От друга страна, съществува мнение, че първоначално под апартейд се разбира само политическо разделение, но не и битова сегрегация. Например, по време на Втората световна война, правителството на Обединената партия на Смьотс не съблюдава много стриктно сегрегационните закони.▼
===Възникване на апартейда в Южна Африка===
По време на кампанията преди парламентарните избори през 1948 г., Националната партия (НП) прави политиката на апартейд основа за предизборната си програма. НП печели изборите с малка разлика, побеждавайки Обединената партия, и сформира коалиционно правителство с Партията на африканерите, чиито лидер е протестантският свещеник [[Даниел Малан]]. Правителството незабавно започва да прилага апартейда: приети са закони, забраняващи смесените бракове, въведена е расова класафакация на всички граждани и е създадена комисия, която да разглежда сложните случаи. Основа на апартейда става приетият през 1950 г. ''Group Areas Act'', чиято цел е географското разделение на расовите групи.▼
Първите следи на южноафрикански расизъм се забелязват след покоряването на [[Капска колония|Капската колония]] от членове на [[Нидерландска източноиндийска компания|Холандската източноиндийска компания]] през втората половина на [[17 век]]. Търговската общност прави разлика между членовете на компанията, така наречените свободни граждани, [[робство|роби]] и чужденци („[[бушмени]] и хотентоти“). До този момент не е съществувала групата на белите или [[Европеидна раса|европейците]]. Тенденцията на компанията през [[18 век]], да взима на служба само бели служители, подсилва груповото съзнание на белите и сгъстява редиците на служителите в компанията и свободните граждани. В течение на времето се утвърждава една социална йерархия, на чиито връх са били служителите на компанията и свободните граждани, а черните и робите са били накрая.
Груповата [[идентичност]] на белите се е подхранвала от [[религия|религиозни]] корени. Като признаци на цивилизация за белите важали [[християнство]]то и основното образование. Като следствие на това един бял човек, съответно християнин, се е възприемал като по-ценен от един „кафер“, съответно езичник.
Предизвикани от робското освобождение, нахлуването на новите британски господари в [[Кейптаун]] и появата на черни банди, при преселението през периода [[1837]]-[[1846]], около 10 000 души се отправят на север, североизток и там основават Африканската република [[Трансваал]] (1952) и [[Оранжева свободна република|Оранжевата свободна република]] (1954), в която непосредствено отражение намира чувството за превъзходство на белите при избирателното законодателство („Само белите притежават избирателни права!“).
▲Още по времето на [[Британска империя|Британската империя]] на чернокожите бива забранявано да се заселват в колониите [[Натал]] и [[Капска колония|Капската колония]], които са били предназначени за [[бели хора|бели]] и цветнокожи. На чернокожите африканци е забранено не само да се заселват в тези земи, но и да се придвижват от една област в друга без необходимото разрешително, което са длъжни винаги да носят. В [[Кейптаун]] и градовете в Натал им е забранено да излизат след залез слънце. Така понякога се твърди, че политиката на апартейд е продължение и разширение на политиката на сегрегация, практикувана от белите правителства в Южна Африка. Като примери за тази политика може да се посочат ''Земленият акт'' от [[1912]]
В повлияния от британците район Натал, шотландецът [[Теофилус Шепстоун]], в качеството си на държавен секретар по въпросите на местното население, предвижда едно ясно териториално разделяне на чернокожето и бяло население, за да може по този начин да се противодейства на унищожаването на [[култура]]та на чернокожите под влиянието на култура на белите.
Военните спорове между потомци на [[Европа|европейците]] и чернокожите племена, както и законодателното развитие в повлияния от британците Натал и в двете Африкански държави Трансваал и Оранжевата свободна република, поставят основите на една водена от радикално разделяне на расите политика на белите в Южна Африка от началото на [[20 век]].
В края на [[19 век]] във върховете на района Witwatersrand (в околностите на днешен [[Йоханесбург (градски окръг)|Градски окръг Йоханесбург]]) се откриват първите [[злато|златни]] залежи, които заедно с [[диамант]]ите предизвикват огромен стопански процес на трансформация. До средата на [[20 век]] Южна Африка се превръща от чисто аграрна страна в аграрна и мино-добивна страна, докато накрая се оформя като страна, белязана изцяло от индустриалното стопанство. В търсене на работа безимотни бели, преди всичко потомци на първите европейци в Южна Африка, и чернокожа работна ръка, нахлуват в района около днешен [[Йоханесбург]].
За установяването на политика на [[сегрегация]] от съществено значение е южноафриканския процес на индустриализация и [[урбанизация]]. Защото в индустриалните райони „на ръба“ младият потомък на първите европейци в Южна Африка, характеризиращ се със селския си манталитет и расисткото си чувство на превъзходство, е бил внезапно принуден, да продава своята работна сила в безпощадна конкуренция с масите на най-слабо платените чернокожи. В южноафриканския стопански живот никога не се стига до класово сливане на черни и бели работници в индустриалните райони. Потомците на първите европейци са отказвали да предлагат своята работна ръка на същата цена като чернокожите, и се опитвали, вместо да се борят заедно за повишаване на заплащането, да достигнат до гарантирането на преимуществата за белите при профсъюзите и парламентарните решения.
През [[1910]] година с основаването на Южноафриканския съюз само бели мъже получават избирателно право. Период през който се изясняват основните представи по отношение на расистката политика на разделение, и когато южноафриканският парламент започва да кодифицира законово расовото разделяне.
===Развитие на апартейда в Южна Африка===
▲[[Картинка:Southafricanhomelandsmap.png|мини|250п|Карта на териториите ([[бантустан]]и) предназначени за чернокожи в [[Република Южна Африка|ЮАР]]]]
▲
Оформянето на системата се извършва в условията на засилваща се антиколониална борба в [[Африка]] и [[Азия]]. Апартейдът трябва да помогне на белите да запазят господството си чрез ограничаването на чернокожите африканци в специални области — „хоумленди“, които впоследствие стават известни като „бантустани“. В тях, под контрола на власт, съставена от представители на местния африкански политически елит, трябва да бъде съсредоточена по-голямата част от чернокожото население, а на териториите, запазени за белите, да останат само тези, чиито труд е необходим за функционирането на промишлените предприятия и обслужването на белите.
Line 18 ⟶ 40:
Преди Южна Африка да стане [[република]], политическите убеждения на белите южноафриканци се характеризират с разделение между прорепубликанския консерватизъм (основно сред африканерите) и антирепубликанските [[либерализъм|либерални]] настроения (предимно сред английскоговорящите), като наследството на Англо-бурската война все още е фактор за доста хора. След като е ЮАР става република, [[Хендрик Вервурд]] призовава за подобряване на отношенията и по-голямо съгласие между южноафриканците от английски произход и африканерите. <ref>Booth, Douglas. ''The race game: sport and politics in South Africa.'' Routledge. 1998 г. стр. 89.</ref> Той заявява, че единствената разлика е между тези, които подкрепят апартейда и тези, които са срещу него и етническото разделение вече не трябва да е между говорещите [[африкаанс]] и англоговорящите, а между бялата и черната раса.
Повечето африканери подкрепят идеята за единодушие, с цел белите да гарантират безопасността си. Белите избиратели от английски произход обаче са разделени. Много от тях се противопоставят на републиката, което води до голям отрицателен вот в провинция [[Натал (провинция)|Натал]]. <ref>Thompson, Paul Singer. ''Natalians first: separatism in South Africa, 1909–1961.'' Southern Book Publishers. 1990 г. стр. 167.</ref> По-късно обаче, някои от тях признават нарастващата необходимост от единство на белите, загрижени от засилващата се тенденция на деколонизация в другите части на Африка. Речта на [[Харолд Макмилън]], „[[Вятърът на промяната]]“, оставя в пробританската фракция чувството че Великобритания ги е изоставила.<ref>Joyce, Peter. ''The making of a nation: South Africa's road to freedom.'' Zebra. 2007 г. стр. 118.</ref>. По-консервативните англагаварящи избиратели дават подкрепата си на Вервурд,<ref>Suzman, Helen. ''In no uncertain terms: a South African memoir.'' Knopf. 1993 г. стр. 35.</ref>, докато други са обезпокоени от прекъсването на връзките с Великобритания, но остават верни на Короната.<ref>Keppel-Jones, Arthur. ''South Africa: a short history.'' Hutchinson. 1975 г. стр. 132.</ref> Населението от британски произход изпитва остро недоволство от принудителния избор между британско и южноафриканско гражданство. Въпреки че Вервурд се опитва да обедини различните фракции, последвалото гласуване показва само леко увеличение на подкрепата,<ref>Lacour-Gayet, Robert. ''A history of South Africa.'' Cassell. 1977 г. стр. 311.</ref> което показва, че голяма част от англоговорящите южноафриканци е останала равнодушна и Вервурд не е успял да обедини бялото население.
===Премахване на системата===
▲[[Картинка:AWB Rally, Church Square, Pretoria.jpg|мини|250п|Подръжници на апартейда от
След сърдечен удар на Бота Националната партия избира [[Фредерик де Клерк]] (1989-1994) за негов последовател. Де Клерк никога не е криел силното си желание, да осъществи сериозни реформи. В известната му реч при откриването на парламента на [[2 февруари]] [[1990]] година той констатира политиката на апартейд като провал, и въвежда следните мерки:
*Вдигане на забраната на всички досега забранени политически движения
*Освобождаване на [[Нелсън Мандела]], който е бил 27 години в затвора
*Преговори относно общото избирателно право в Южна Африка
==Закони==
Ограниченията на апартейда са наложени не само като обществена практика, но и като [[закон]]ови норми. Някои от тях са:
* Не-белите са изключени от държавното управление и могат да гласуват само в [[избори]] за сегрегирани органи
Line 29 ⟶ 58:
* Хората от дадена раса не могат да пътуват в райони, предвидени за друга раса, освен със специален пропуск
* Хората от различни раси трябва да използват различни превозни средства
==Външни препратки==
{{Commons|Category:Apartheid}}▼
*[http://www.dadalos-iizdvv.org/menschenrechte/grundkurs_mr5/Apartheid/aparthei.htm Апартейд - Международен образователен сървър на UNESCO]
*[http://www-cs-students.stanford.edu/~cale/cs201/apartheid.hist.html История на апартейда в Южна Африка]
*[http://www.npr.org/news/specials/mandela/ Южна Африка, 10 години по-късно], от National Public Radio
==Източник==
<references />
▲{{Commons|Category:Apartheid}}
{{Link FA|fi}}
{{Link FA|he}}
{{Link FA|pt}}
{{Навигационен шаблон
| име = Апартейд
| скрит =
| заглавие = {{PAGENAME}}
| заглавие-стил =
| картинка =
| картинка-позиция =
| отдолу =
| отдолу-стил =
| тяло-стил =
| тяло =
{{Расизъм}}
{{Дискриминация}}
}}
[[Категория:Политика на Република Южна Африка]]
| |||