Ден: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ty:Mahana |
малко рокади |
||
Ред 1:
[[Картинка:Nightfall europe-and-afrika 20050507-184500.jpg|мини|На снимката ясно се разграничава [[Слънчев терминатор|терминаторът]] - линията, която очертава границата между деня и нощта.]]
[[Файл:Sun and Moon Nuremberg chronicle.jpg|мини|Слънцето и Луната, символизиращи деня и нощта]]
'''Денят''' е единица за измерване на [[време]], равна на периода от време, за който дадена част от земното кълбо е огрята от слънцето. Нарича се светъл период - в който [[Слънце]]то е над [[хоризонт]]а, от [[изгрев]]а до [[залез]]а му. Точният момент на изгрева и залеза, както и големината на интервала между тях зависи от географското положение (географска дължина и ширина), както и от [[сезон]]ите. Условно се разделя на сутрин, предиобед, обяд, следобед, привечер и вечер. Древен обичай е началото на новия ден да се поставя с изгрева на слънцето над [[хоризонт]]а. Денят се различава от [[денонощие]]то, което е приблизително равно на едно завъртане на [[Земя]]та около оста ѝ. Когато думата се използва като множествено число (дни) означава цялото денонощие, включващо тъмния и светъл период. Седем дни образуват седмица, а 30 или 31 дни - месец.
В смисъла на денонощие, състоящо се от 24 часа (86 400 секунди), думата ''ден'' се използва за няколко различни периода от време, въз основа на въртенето на Земята около оста ѝ.
[[Файл:Dagr by Arbo.jpg|мини|ляво|220п|''Доор'', нордическо божество на деня, картина на [[Петер Николай Арбо]]]]▼
=== Денонощие ===
'''Денонощие''' е [[Системи единици|измерителна единица]] за [[време]], приблизително равна на [[период]]а на въртене на [[Земя (планета)|Земята]] около своята [[ос]]. То е с продължителност 24 [[час]]а (1 440 [[Минута |минути]], 86 400 [[секунда |секунди]]) и се състои от ден и [[нощ]].
Различават се [[слънчево денонощие]] (24 часа) и [[звездно денонощие]] (23 часа 56 минути 4 секунди). Те не са равни, защото поради въртенето на Земята около [[Слънце]]то за наблюдател, намиращ се на Земята, Слънцето се премества на фона на неподвижните звезди.
=== Ден ===
Line 19 ⟶ 15:
* [[Атмосфера]]та пречупва слънчевата светлина по такъв начин, че част от нея достига на земята дори когато Слънцето е под хоризонта с около 34 дъгови минути. По този начин първите слънчеви лъчи огряват земята, когато централната точка на Слънцето е все още под хоризонта с около 50 дъгови минути. Разликата във времето зависи от [[ъгъл]]а, под който слънцето изгрява и залязва (на свой ред зависим от [[географската ширина]]), но възлиза на минимум седем минути.
== Продължителност ==▼
[[Картинка:Sidereal day (prograde).png|дясно|мини|300px|Схема на различието между слънчево и звездно денонощие. В точка 1, започват слънчевото и звездното денонощие. В точка 2, планетата се е завъртяла на 360° спрямо звездата (1→2 = звездно денонощие). Но трябва още малко време за да се завърти спрямо Слънцето - точка 3, (1→3 = слънчево денонощие).]]
Поради наклона на [[ос]]та на Земята спрямо еклиптиката, денят променя своята продължителност в зависимост от разположението ([[географска ширина|географската ширина]]) на наблюдателя и времето от годината. Най-дълъг е на 22 юни (за северното полукълбо), а най-къс е на 22 декември. На самия северен и южен полюс
▲== Продължителност ==
▲Поради наклона на [[ос]]та на Земята спрямо еклиптиката, денят променя своята продължителност в зависимост от разположението ([[географска ширина|географската ширина]]) на наблюдателя и времето от годината. Най-дълъг е на 22 юни (за северното полукълбо), а най-къс е на 22 декември. На самия северен и южен полюс деня продължава 6 месеца.
С времето земното денонощие се е увеличило. Това явление се дължи на лунните либрации, които забавят земното въртене. Така средната дължина на един ден сега е около 86 400,002 секунди, и се увеличава с около 1.7 милисекунди с всеки изминал век (средна стойност за последните 2 700 години). Вижте [[приливно ускорение]] за повече подробности.
Продължителността на един ден е била около 21.9 часа преди 620 милиона години, както е видимо от т.нар. [[ритмити]] (редуващи се пластове в пясъчник и други скали), а когато Земята е
== Други ==
Line 50 ⟶ 45:
=== Денят в Библията ===
▲[[Файл:Dagr by Arbo.jpg|мини
Славянският, както и повечето европейскоезични [[превод]]и на [[Библия]]та, предават [[иврит хакодеш|староеврейската]] [[дума]] יום ''(йом)'' с думата „ден“. Всъщност, староеврейското יום има смисъл различен, от този на יממה, което означава денонощие. יום е по-скоро тъждествен със [[старогръцки|старогръцкото]] ''Aion'' - ''(Еон)'' и означава по-скоро цикъл, предел на цикъла и не трябва да се разбира буквално като денонощие от 24 часа. В [[Нов завет|новозаветното]] разбиране често се привеждат думите на [[Иисус Христос]]: "Моят Отец досега работи, и Аз работя... Синът нищо не може да твори сам от себе си, ако не види Отца; защото, което твори той, това твори също и Синът" ''(Йоан 5, 17-19)'', за да се подчертае, че творческият акт не е извършен в някакво минало време или минал момент, а продължава и сега. При все това, особено в някои [[протестантство|протестантски]] среди е силно застъпено буквалното (според превода) тълкуване на библейския текст, което стои в основата на движението [[креационизъм]].
|