Ден: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: ty:Mahana
малко рокади
Ред 1:
[[Картинка:Nightfall europe-and-afrika 20050507-184500.jpg|мини|На снимката ясно се разграничава [[Слънчев терминатор|терминаторът]] - линията, която очертава границата между деня и нощта.]]
[[Файл:Sun and Moon Nuremberg chronicle.jpg|мини|Слънцето и Луната, символизиращи деня и нощта]]
'''Ден''' е една от единиците за измерване на [[време]]. Думата означава светлият период, в който [[Слънце]]то е над [[хоризонт]]а, от изгрева до залеза му. Когато думата се използва като множествено число (дни) означава цялото денонощие, включващо един тъмнен и един светъл [[период]].
'''Денят''' е единица за измерване на [[време]], равна на периода от време, за който дадена част от земното кълбо е огрята от слънцето. Нарича се светъл период - в който [[Слънце]]то е над [[хоризонт]]а, от [[изгрев]]а до [[залез]]а му. Точният момент на изгрева и залеза, както и големината на интервала между тях зависи от географското положение (географска дължина и ширина), както и от [[сезон]]ите. Условно се разделя на сутрин, предиобед, обяд, следобед, привечер и вечер. Древен обичай е началото на новия ден да се поставя с изгрева на слънцето над [[хоризонт]]а. Денят се различава от [[денонощие]]то, което е приблизително равно на едно завъртане на [[Земя]]та около оста ѝ. Когато думата се използва като множествено число (дни) означава цялото денонощие, включващо тъмния и светъл период. Седем дни образуват седмица, а 30 или 31 дни - месец.
 
В смисъла на денонощие, състоящо се от 24 часа (86 400 секунди), думата ''ден'' се използва за няколко различни периода от време, въз основа на въртенето на Земята около оста ѝ.
== Описание ==
[[Файл:Dagr by Arbo.jpg|мини|ляво|220п|''Доор'', нордическо божество на деня, картина на [[Петер Николай Арбо]]]]
 
Освен това в смисъла на денонощие, състоящо се от 24 часа (86 400 секунди), думата ''ден'' се използва за няколко различни периода от време, въз основа на въртенето на Земята около оста ѝ. Древен обичай е началото на новия ден да се поставя с изгрева на слънцето над [[хоризонт]]а. Точният момент на изгрева / залеза, както и големината на интервала между тях зависи от географското положение (географска дължина и ширина), както и от [[сезон]]ите.
 
=== Денонощие ===
'''Денонощие''' е [[Системи единици|измерителна единица]] за [[време]], приблизително равна на [[период]]а на въртене на [[Земя (планета)|Земята]] около своята [[ос]]. То е с продължителност 24 [[час]]а (1 440 [[Минута |минути]], 86 400 [[секунда |секунди]]) и се състои от ден и [[нощ]].
 
Различават се [[слънчево денонощие]] (24 часа) и [[звездно денонощие]] (23 часа 56 минути 4 секунди). Те не са равни, защото поради въртенето на Земята около [[Слънце]]то за наблюдател, намиращ се на Земята, Слънцето се премества на фона на неподвижните звезди.
 
Денонощието е с продължителност 24 [[час]]а (1 440 [[Минута |минути]], 86 400 [[секунда |секунди]]) и се състои от ден и [[нощ]]. Денят от своя страна условно се разделя на сутрин, предиобед, обяд, следобед, привечер и вечер.
 
=== Ден ===
Line 19 ⟶ 15:
* [[Атмосфера]]та пречупва слънчевата светлина по такъв начин, че част от нея достига на земята дори когато Слънцето е под хоризонта с около 34 дъгови минути. По този начин първите слънчеви лъчи огряват земята, когато централната точка на Слънцето е все още под хоризонта с около 50 дъгови минути. Разликата във времето зависи от [[ъгъл]]а, под който слънцето изгрява и залязва (на свой ред зависим от [[географската ширина]]), но възлиза на минимум седем минути.
 
== Продължителност ==
[[Картинка:Sidereal day (prograde).png|дясно|мини|300px|Схема на различието между слънчево и звездно денонощие. В точка 1, започват слънчевото и звездното денонощие. В точка 2, планетата се е завъртяла на 360° спрямо звездата (1→2 = звездно денонощие). Но трябва още малко време за да се завърти спрямо Слънцето - точка 3, (1→3 = слънчево денонощие).]]
Поради наклона на [[ос]]та на Земята спрямо еклиптиката, денят променя своята продължителност в зависимост от разположението ([[географска ширина|географската ширина]]) на наблюдателя и времето от годината. Най-дълъг е на 22 юни (за северното полукълбо), а най-къс е на 22 декември. На самия северен и южен полюс деняденят продължава 6 месеца.
 
== Продължителност ==
Поради наклона на [[ос]]та на Земята спрямо еклиптиката, денят променя своята продължителност в зависимост от разположението ([[географска ширина|географската ширина]]) на наблюдателя и времето от годината. Най-дълъг е на 22 юни (за северното полукълбо), а най-къс е на 22 декември. На самия северен и южен полюс деня продължава 6 месеца.
 
С времето земното денонощие се е увеличило. Това явление се дължи на лунните либрации, които забавят земното въртене. Така средната дължина на един ден сега е около 86 400,002 секунди, и се увеличава с около 1.7 милисекунди с всеки изминал век (средна стойност за последните 2 700 години). Вижте [[приливно ускорение]] за повече подробности.
 
Продължителността на един ден е била около 21.9 часа преди 620 милиона години, както е видимо от т.нар. [[ритмити]] (редуващи се пластове в пясъчник и други скали), а когато Земята е "новосформирана" — преди 4,5 милиарда години, тогава вероятно е бил около шест часа, според определени с компютърни симулации стойности.
 
== Други ==
Line 50 ⟶ 45:
 
=== Денят в Библията ===
[[Файл:Dagr by Arbo.jpg|мини|ляво|220п|''Доор'', нордическо божество на деня, картина на [[Петер Николай Арбо]]]]
Славянският, както и повечето европейскоезични [[превод]]и на [[Библия]]та, предават [[иврит хакодеш|староеврейската]] [[дума]] יום ''(йом)'' с думата „ден“. Всъщност, староеврейското יום има смисъл различен, от този на יממה, което означава денонощие. יום е по-скоро тъждествен със [[старогръцки|старогръцкото]] ''Aion'' - ''(Еон)'' и означава по-скоро цикъл, предел на цикъла и не трябва да се разбира буквално като денонощие от 24 часа. В [[Нов завет|новозаветното]] разбиране често се привеждат думите на [[Иисус Христос]]: "Моят Отец досега работи, и Аз работя... Синът нищо не може да твори сам от себе си, ако не види Отца; защото, което твори той, това твори също и Синът" ''(Йоан 5, 17-19)'', за да се подчертае, че творческият акт не е извършен в някакво минало време или минал момент, а продължава и сега. При все това, особено в някои [[протестантство|протестантски]] среди е силно застъпено буквалното (според превода) тълкуване на библейския текст, което стои в основата на движението [[креационизъм]].