Евдокия Петева-Филова: Разлика между версии

Евдокия завършва с отличие Първа девическа гимназия в София, а през 1918-1922 г. следва в [[Мюнхен]] и [[Вюрцбург]], където завършва с докторат по [[изкуствознание|история на изкуството]] и [[философия]]. Първоначално работи като учителка в Трета образцова девическа гимназия, а през 1925 година е назначена за уредник в Народния Етнографски музей. Автор е на десетина труда и няколко монографии по българско народно изкуство и занаяти. Изследва българските шевици и народни носии, организира български етнографски изложби в чужбина (в [[Прага]], 1938 г.) <ref> http://www.build.bg/bg/gallery/simeonnedkov/bg_museology_g3r3.htm/</ref>. Още твърде млада, тя успешно пробва перото си и в областта на критиката на модерното изкуство в България, изявява се в пресата със статии и рецензии за творчеството на български художници. През 1932 г. е избрана за [[дописен член]] на Българския археологически институт. Дълги години дарява заплатата си от Етнографския музей за благотворителни цели.

 

 

След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] и ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от властта, а Евдокия Филова е уволнена от Етнографския музей, преследвана и набързо „изселена“ от София - първо в [[Дулово]], [[Русе]] и [[Ловеч]]. През 1957 година се установява в [[Самоков]], където живее дълги години и до смъртта си. Понеже комунистическия режим й забранява да работи официално, тя се издържа с преподаване на уроци по [[немски език|немски]] и [[френски език|френски]]. Никога не и&#768; е разрешено да се завърне обратно в София, въпреки непрестанните и&#768; жалби, а семейното им жилище на ул. "Кракра" се оказва обитавано от червени партизани. В Самоков в течение на десетина години търси и издирва оригинални документи, архиви и картини на възрожденския художник и иконописец [[Никола Образописов]]. Книгата и&#768; за творчеството и личността на Образописов е публикувана посмъртно от БАН през 1994 година.