|
== Разпространение ==
Ваклата Маришка овца е местна порода създадена в района на запад и на север от град [[Пловдив]]. В миналото е била известна под наименованието и „Малоконарска овца”, „овце„Овца от пловдивско” или просто „овце„Овца от поречието на Марица” овца. Характерният ареал на разпространение на породата са селата на [[Пловдивска област|Пловдивска]] и [[Пазарджишка областиобласт]]и. Днес тяпородата сеи основно нейни кръстоски са разпространиразпространени и в други области на странатаБългария, като района на гр.град [[Ихтиман]], [[Хасковска област)Хасковска]] и [[Бургаска областиобласт]]и. Името Вакла Маришка овца е прието след 1990 година когато се учредява дружество за отглеждане и развъждане на Маришките овце. През 1991 година се поставя началото на водене на зоотехнически регистър на агнета, овце и кочове за разплод, а през 1992 година в някои стада се въведе контрол на плодовитостта и млечността. През 1993 година е заведена родословна книга на Ваклите Маришки овце.
Към 2008 г. броят на представителите на породата е бил 1 304 индивида.
Рисков статус - уязвима.
== Описание и характеристика на породата ==
На външен вид Ваклите Маришки овце имат удължената форма на тялото, крайниците и опашката. Главата[[Глава]]та е дълга, тясна, незарунена. ПрофилаПрофилът на главата при овцете обикновено е прав, а при кочовете леко изпъкнал. Ушите[[Уши]]те са средно големи, клепнали, прави. Шията е дълга, тясна. Холката е средно дълга, средно висока. Гърбът -е дълъг, средно-широк. Краката са дълги, незарунени. Коремът също е незарунен. [[Вълна (материал)|Вълната]] е еднородна с дебелина на влакната 35.01 m μm, което според брадфордската класификация означава 46-то качество (Димов и Джорбинева, 1999). Опашката[[Опашка]]та е тънка, дълга до под скакателните стави. Около очите[[очи]]те, ушите и муцуната, овцете и кочовете имат характерна кадифено-черна пигментация откъдето идва и названието “Вакли”. Петна с различна големина се срещат по краката и по определени участъци от тялото (корена на опашката, предгръдника и корема). Върху пигментираните участъци от тялото обикновено расте пигментирана вълна, поради което животни с по-големи петна по кожата на тялото изглеждат шарени. Основната маса от руното има бял цвят. Пигментацията по лицевата част, формата и големината на ушите, и някои особености в телосложението имат решаващо значение при селекцията на мъжки и женски агнета за разплод.
'''== Продуктивни качества на Ваклите Маришки овце'''==▼Установено е, че млекодобива заЗа 150 дневен доен период , млекодобивът е 130 литра, а в зависимост от стадото варира от 110 до 150 литра. Най-висок млекодобив е установен през 1995 година от овца, от която за 150 дни доен период са надоени 351 .,72 литра. АнализаАнализът на някои качествени съставки на млякото показва, че съдържанието на мазнини е 7 .,0 %, а на белтъчини - 5 .,55 % (Димов, Джорбинева и Михайлова 1997). КоефициентаКоефициентът на плодовитост е 1 .,5. Тегло на руното след стрижбата без подстрига - 2 .,8 kg. Проучвания върху живото тегло на агнета от Ваклите маришки овце (Вучков и Димов, 2005) показват, че при раждането живото тегло средно за всички агнета (мъжки, женски, единаци близнаци) е 4 .,85 kg, на 30 дневна възраст 15 .,18 kg, на 60 дневна възраст 23 .,26 kg. Средното живо тегло на овцете-майки е 75 kg, а при кочовете 120 kg. При различни стада средното живо тегло на овцете варира от 68 kg до 90 kg. Вакли маришки агнета заклани на 60 дневна възраст имат кланичен рандеман 55 .,46 % (Вучков и Димов 2006). На 60 дневна възраст по-голяма част от трупчетата попадат в категорията леки агнешки трупчета от 10 – 13 kg от категория С и имат слаба степен на залоеност. Анализът на структурата на приходите в стадата на Бели Маришки овце показва, че 46.51 % от приходите идват от продажба на мляко, 32.43 % от продажбата на агнета за клане и 8.7 % от продажбата на овце и шилета за клане или 41.13 % приходи от месо. Ваклите Маришки овце са подходящи за отглеждане в равнинните райони на Южна България, през последните години те започнаха да се отглеждат и в полупланински райони, където показаха отлична адаптационна способност. В големи стада по подходяща е средна едрина на животните.▼
Анализът на структурата на приходите в стадата на Бели Маришки овце показва, че 46,51% от приходите идват от продажба на мляко, 32.43 % от продажбата на агнета за клане и 8,7% от продажбата на овце и шилета за клане или 41,13% приходи от месо. Ваклите Маришки овце са подходящи за отглеждане в равнинните райони на Южна България, през последните години те започват да се отглеждат и в полупланински райони, където демонстрират отлична адаптационна способност.
▲'''Продуктивни качества на Ваклите Маришки овце'''
▲Установено е, че млекодобива за 150 дневен доен период, е 130 литра, а в зависимост от стадото варира от 110 до 150 литра. Най-висок млекодобив е установен през 1995 година от овца, от която за 150 дни доен период са надоени 351.72 литра. Анализа на някои качествени съставки на млякото показва, че съдържанието на мазнини е 7.0 %, а на белтъчини - 5.55 % (Димов, Джорбинева и Михайлова 1997). Коефициента на плодовитост е 1.5. Тегло на руното след стрижбата без подстрига - 2.8 kg. Проучвания върху живото тегло на агнета от Ваклите маришки овце (Вучков и Димов, 2005) показват, при раждането живото тегло средно за всички агнета (мъжки, женски, единаци близнаци) е 4.85 kg, на 30 дневна възраст 15.18 kg, на 60 дневна възраст 23.26 kg. Средното живо тегло на овцете-майки е 75 kg, а при кочовете 120 kg. При различни стада средното живо тегло на овцете варира от 68 kg до 90 kg. Вакли маришки агнета заклани на 60 дневна възраст имат кланичен рандеман 55.46 % (Вучков и Димов 2006). На 60 дневна възраст по-голяма част от трупчетата попадат в категорията леки агнешки трупчета от 10 – 13 kg от категория С и имат слаба степен на залоеност. Анализът на структурата на приходите в стадата на Бели Маришки овце показва, че 46.51 % от приходите идват от продажба на мляко, 32.43 % от продажбата на агнета за клане и 8.7 % от продажбата на овце и шилета за клане или 41.13 % приходи от месо. Ваклите Маришки овце са подходящи за отглеждане в равнинните райони на Южна България, през последните години те започнаха да се отглеждат и в полупланински райони, където показаха отлична адаптационна способност. В големи стада по подходяща е средна едрина на животните.
== Литература ==
|
