Лотар Матеус: Разлика между версии

До световното първенство в Италия през 1990 Матеус вече се е преместил в [[Интер]], с който става шампион през 1989. Повечето си мачове на шампионата на планетата пък ФРГ играе на стадион „Сан Сиро“ в Милано и Матеус, както и съотборниците му в Интер [[Андреас Бреме]] и [[Юрген Клинсман]], се представя отлично. Германците изригват още в първия си мач на първенсвото. Югославия е отнесена с 4:1, а Матеус отбелязва два гола. Същата година Матеус печели „Златната топка“. С помощта на халфа Интер печели Купата на УЕФА, но през 1992 г. се разделя с него. Матеус получава тежка травма и се завръща в [[Байерн Мюнхен]]. Впоследствие обаче шефовете на миланския клуб остават крайно изненадани от бързото възстановяване на халфа.

 

На световното първенство в САЩ Матеус вече играе като централен защитник, но Германия отпада изненадващо от България. Той записва пето участие на шампионат на планетата 4 години по-късно и установява рекорда си за най-много срещи на световни финали. Матеус е повикан от селекционера Берти Фогтс за заместник на контузения [[Матиас Замер]] след продължително отсъствие от бундестима, но не успява да предотврати провала 0:3 срещу Хърватия на 1/4 финалите.

 

 

От 21 септември 2010 г. е назначен за национален селекционер на България. Дебютът му е изненадващо добър&nbsp;— след като една година националния отбор по футбол не е имал победа, под ръководството на Матеус националите записват 2 победи. 0:1 срещу Уелс в [[Квалификации за Европейското първенство по футбол 2012|квалификациите за Евро 2012]] и 0:2 в приятелски мач срещу Саудитска Арабия. На 19 септември 2011 година Матеус е освободен от поста<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.dnevnik.bg/sport/2011/09/19/1159262_bfs_osvobodi_lotar_mateus_kato_nacionalen_selekcioner/ |заглавие=БФС освободи Лотар Матеус като национален селекционер |достъп_дата=21 септември 2011 |дата=19 септември 2011 |труд=Дневник.БГ |издател=Икономедия АД}}</ref>.

== Външни препратки ==

* [http://www.lotharmatthaeus.com/ Официален уебсайт]

 

{{Носители на „Златната топка“}}