Ден: Разлика между версии

'''Денят''' е единица за измерване на [[време]], равна на периода от време, за който дадена част от земното кълбо е огрята от слънцето. Нарича се ''светъл период'', -дефиниран като период от време в който [[Слънце]]то е над видимия [[хоризонт]]а, от момента на [[изгрев]]а до момента на [[залез]]а му. Точният момент на изгрева и залеза, както и големината на интервала между тях зависи както от географското положение ([[географска дължина]] и [[географска ширина]]), кактотака и от [[сезон]]ите. Условно денят се разделя на [[сутрин]], [[предиобед]], [[обяд]], [[следобед]], [[привечер]] и [[вечер]]. Древен обичай е началото на новия ден да се поставя с изгрева на слънцето над [[хоризонт]]а. Денят се различава от [[денонощие]]то, което е приблизително равно на едно завъртане на [[Земя]]та около оста ѝ. Когато думата се използва като множествено число (дни) означава цялото денонощие, включващо тъмния и светъл период. Седем дни образуват [[седмица]], а 30 или 31 дни - [[месец]]. Само месец [[февруари]] има 28 или 29 (при [[високосна година]]) дни. Дните на седмицата са [[понеделник]], [[вторник]], [[сряда]], [[четвъртък]], [[петък]], [[събота]] и [[неделя]]. В [[България]] седмицата започва в понеделник, но в други страни по света като [[САЩ]] седмицата започва в неделя.

В смисъла на денонощие, състоящо се от 24 часа (или 86 400 секунди), думата ''ден'' се използва за няколко различни периода от време, въз основа на въртенето на Земята около оста ѝ.

Различават се [[слънчево денонощие]] (24 часа) и [[звездно денонощие]] (23 часа 56 минути 4 секунди). ТеРазликите немежду тях са равни, защото поради въртенето на Земята около [[Слънце]]то за наблюдател, намиращ се на Земята, Слънцето се премества на фона на неподвижните звезди.

Денят в смисъласмисъл на контрапункт на [[нощ]]та обикновено се определя като периодът от време, през който слънчевата светлина достига директно до земята и е видима за човека. Продължителността на деня е приблизително малко повече от 12 часа. Този ефект се дължи на два фактора:

* [[Атмосфера]]та пречупва слънчевата светлина по такъв начин, че част от нея достига на земята дори когато Слънцето е под хоризонта с около 34 дъгови минути. По този начин първите слънчеви лъчи огряват земята, когато централната точка на Слънцето е все още под хоризонта с около 50 дъгови минути. Разликата във времето зависи от [[ъгъл]]а, под който слънцето изгрява и залязва (на свой ред зависим от [[географската ширина]]), но възлиза на минимум седем минути.

Поради наклона на [[ос]]та на Земята спрямо еклиптиката[[еклиптика]]та, денят променя своята продължителност в зависимост от разположението ([[географска ширина|географската ширина]]) на наблюдателя и времето от годината. Най-дълъг е на [[22 юни]] (за [[северното полукълбо]]), а най-къс е на [[22 декември]]. На самия [[северен полюс|северен]] и [[южен полюс]] денят продължава 6 месеца.

С времето земното денонощие се е увеличилоувеличава. Това явление се дължи на лунните либрации, които забавят земното въртене. Така например средната дължина на един ден сега е около 86  400,002 секунди, и се увеличава с около 1.7 милисекунди сна всеки изминал [[век]] (средна стойност за последните 2  700 години). Вижте [[приливно ускорение]] за повече подробности.