Кибуц: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к.
Bigalex (беседа | приноси)
Ред 17:
За да се преодолеят всички тези трудности трябва да се създаде нов начин на живот, а за изпълнение на идеологическите задачи – коренно да се промени структурата на икономиката. Кибуцът, основан на принципа на колективното притежание на имуществото и средствата за производство, равенството в работа, потребление и социални услуги и отказа от наемен труд, е идеалният отговор на икономическите и политически трудности, а и на идеологическите потребности на заселниците, чиито главни изразители стават И. Трумпелдор и Маня Шохат. Първото селскостопанско селище на колективен принцип е кибуца Дегания, създадено през 1909 г. Към края на Първата световна война в страната има вече 80 селскостопански комуни, във всяка от които по около 250-300 човека.
 
С установяването на [[Британски мандат в Палестина]] (1920) и началото на третата алия, кибуцното движение започва да се развива интензивно. Многото [[халюцимхалуцим]], пристигащи от Русия и Полша, се включват в съществуващите и създават нови селскостопански и работнически комуни, най-голямата от които е Гдуд ха-авода. Наред с малките в началото на 20-те години на 20 в. са основани и големи комуни: Бет-Алфа, Гева (1921), Дегания-Бет (1920), Кириат Анавим, Тел-Йосеф (1921), Хефци-Ба (1922), Ейн-Харод, Ягур и др. През годините на британското управление в Ерец Израел броят на кибуците достига 176, а населението им по време на мандата е около 47 000 човека.
 
От 1948 г. създаването на нови кибуци забавя ход. Основният човешки резерв за кибуците – членовете на халуцианските движения в Европа, е унищожен през Втората световна война. Вълната от [[репатриант]]и, заляла Израел през 1948 г. е съставена основно от азиатски и африкански евреи и европейски евреи, оцелели след [[Холокост]]а, които не желаят да живеят в комуни, а предпочитат [[мошав]]ите.