Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
 
==История==
[[Картинка:Jan Christiaan Smuts.jpg|мини|250п|[[Ян Смьотс]]]]
 
Понятието се появява за първи път в реч на [[Ян Смьотс]] през [[1917]] година, който две години по-късно става министър-председател на [[Република Южна Африка|ЮАР]]. Превръща се в употребяван термин едва по време на изборната борба за изборите през [[1948]] година.
 
===Развитие на апартейда в Южна Африка===
[[Картинка:Southafricanhomelandsmap.png|мини|250п|Карта на териториите ([[бантустан]]и) предназначени за чернокожи в [[Република Южна Африка|ЮАР]]]]
 
Политиката на апартейд в Южна Африка се прилага, след вземането на властта на [[Национална партия (РЮА)|Националната партия]] през [[1948]] година. Тя печели изборите с малка разлика, побеждавайки Обединената партия, и сформира коалиционно правителство с Партията на африканерите, чиито лидер е протестантският свещеник [[Даниел Малан]]. Правителството незабавно започва да прилага апартейда - приети са закони, забраняващи смесените бракове, въведена е расова класафакация на всички граждани и е създадена комисия, която да разглежда сложните случаи. Основа на апартейда става приетият през [[1950]] година ''Group Areas Act'', чиято цел е географското разделение на расовите групи.
 
===Премахване на системата===
[[Картинка:AWB Rally, Church Square, Pretoria.jpg|мини|250п|Подръжници на апартейда от [[Африканерско движение за съпротива|Африканерското движение за съпротива]] на митинг в град [[Претория]], през [[(1990]] година)]]
 
След сърдечен удар на [[Питер Бота|Бота]] Националната партия избира [[Фредерик де Клерк]] (1989-1994) за негов последовател. Де Клерк никога не е криел силното си желание, да осъществи сериозни реформи. В известната му реч при откриването на парламента на [[2 февруари]] [[1990]] година той констатира политиката на апартейд като провал, и въвежда следните мерки:
 
*Вдигане на забраната на всички досега забранени политически движения
*Освобождаване на [[Нелсън Мандела]], който е бил 27 години в затвора
*Преговори относно общото избирателно право в Южна Африка
 
С това настъпва края на политиката на апартейд. Следваща по важност реформа е проектирането на една нова конституция за една единна, демократична Южна Африка. През април [[1994]] година при първите общи избори в Южна Африка [[Нелсън Мандела]] е издигнат и избран за президент.
 
==Политическа система==
[[Картинка:DurbanSign1989.jpg|мини|250п|„Зона за къпане само за членове на бялата раса“ - триезичен знак (английски, африканс и isiZulu) на плажа в град [[Дърбан]] (1989)]]
 
Първостепенната идея на ранния апартейд е пълно политическо и икономическо господство на [[бури]]те в Южна Африка.
 
===Расово разделение===
 
Основата за пространственото отделяне на расите е положена през [[1923]] година с „Black Urban Areas Act“. С този закон паспортната проверка и контрола на достъп се установяват в цялата страна като основни елементи на пространствено отделеното развитие и правовата дискриминация. Този закон бива разширен през [[1950]] година чрез „Group Areas Act“, който отрежда на четирите етнически групи различни области за живеене, и който забранява на всеки гражданин на Южна Африка да живее в районите на другата раса или да има имущество там. Първият Министър-Президент на Националната Партия, проповедника Даниел Малан, определя закона за областите на групите като „сърцето на апартейда“.
 
През 50-те години паспортът се превръща за южноафриканците в голям документ. Паспортът наречен официално двуезично „reverence book – bewysboek“, определя племенната принадлежност за всеки южноафриканец и оттам един резерват, независимо колко лоши са връзките с него. Паспортът е съдържал разрешение за престой, месечни вписвания и печата от работното място, указания за данъчните плащания и данни за полицейски производства. Стотици хиляди годишно биват осъждани в отнемане на свободата или парични наказания, или „Депортиране от бялата област“, защото едно или друго вписване в паспорта не е било точно, или е било пропуснато да бъде записано. Според едно изследване на британски противник на апартейда в периода [[1960]]-[[1967]] година 4.5 милиона души са били осъдени поради нарушаване на расовите закони.
 
====Бантустани====
 
[[Картинка:Southafricanhomelandsmap.png|мини|250п|Карта на териториите ([[бантустан]]и) предназначени за чернокожи в [[Република Южна Африка|ЮАР]]]]
 
{{основна|Бантустан}}
 
През [[1959]] година се изготвя документа „Promotion of Black Self-Government Act“, чрез който чернокожите африканци от този момент е трябвало да упражняват своите традиции и своите политически права изключително в своите собствени провинции, така наречените Homelands или [[Бантустан]]и. За чернокожите като резервати са определени около 100 територии, които представят 13 % от територията на страната предвидени за около 75 % от населението й.
 
Земята бива отчуждена от множество чернокожи, които не населяват Бантустаните. Мултирасовите области биват откъснати помежду си, а жителите на Бантустаните биват пренаселени.
 
Достъпът на чернокожите в градовете бива законово ограничен още повече. Само този, който е живял повече от десет години в градски район, или без прекъсване е бил ангажиран на работа при работодателя си в продължение на най-малко петнайсет години, е имал правото легално да остане да живее там. Всички останали, surplus people, както биват наречени, биват изпратени „в къщи“. По този начин общо 3.5 милиона биват откъснати от корените си през годините.
 
Целта на политиката на Бантустаните е била постепенното отнемане на гражданство на почти 25 милиона чернокожо население. В първия етап на развитие чрез "Black Homelands Citizenship Act" (от 1971) всички чернокожи изгубват свооето южноафриканско гражданство и стават граждани на една от общо десетте създадени от белите Бантустани. Във втория етап на развитие - според представите на правителството - Бантустаните биха добили независимост, за да могат да съществуват като самостоятелни нации.
 
Действително четири от десетте Бантустани се превръщат в течение на времето в „независими държави“ със свои правителства, финансирани от [[Претория]] и непризнати от никой друг. Но концепцията за тях е била обречена на провал поради следните причини:
 
*Правителствата в Бантустаните се състояли редимно от чернокожия елит, често е съществувал авторитарен режим, и те не са били приемани от населението.
*Селскостопанската продукция не е била достатъчна, за да осигури издръжката на тамошното население.
*Бантустаните не са били индустриално развити. Това довежда до това, трудоспособните мъже да търсят работа в бяла Южна Африка, където работели 11 месеца и прекарвали четири седмици годишно със своето семейство. По този начин Бантустаните се превръщали в „лагери“, в които се задържали предимно възрастни хора, жени и деца.
 
==Закони==