'''Цани Гинчев''' (1835 — 1894 г.) е [[България|български]] [[писател]], [[просветен деец]] и [[публицист]].
== Биография ==
Роден е през [[1832]] г.година в [[Лясковец]]. Автор е на книгите „Български басни“ и повестите „Ганчо Косерката“ и „Женитба“, същите повести публикува в сп.списание „[[Труд (списание)|Труд]]“ „Труд“(1887-1892), докато е негов редактор. Част от живота му е свързана с град [[Бяла Слатина]], [[Врачанска област]]. По времето, което изпълнява длъжността окръжен училищен инспектор в [[Оряхово]] след [[Освобождението]], съдейства за нейното утвърждаване като [[околийски център]], за разширяване на [[образователното дело]], за откриване на [[седмичен пазар]] за едър рогат добитък. Неговото име носи едно от училищата в града. От 1884 г.година Гинчев е действителен член на [[Българска академия на науките|Българското книжовно дружество]].
== Външни препратки ==
* [http://ziezi.net/ginchev.html Тракийската теория на Цаня Гинчев, Иван Шишманов, Избрани съчинения, Том2Том 2,1966 г.]
* [http://www.slovo.bg/sc/abobev.htm Неизвестни литературни произведения на Цани Гинчев, Андрей Бобев]
