Апартейд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
==История==
Понятието се появява за първи път в реч на [[Ян Смьотс]] през [[1917]] година, който две години по-късно става министър-председател на [[Република Южна Африка|ЮАР]]. Превръща се в употребяван термин едва по време на изборната борба за изборите през [[1948]] година.
Line 42 ⟶ 41:
Повечето африканери подкрепят идеята за единодушие, с цел белите да гарантират безопасността си. Белите избиратели от английски произход обаче са разделени. Много от тях се противопоставят на републиката, което води до голям отрицателен вот в провинция [[Натал (провинция)|Натал]]. <ref>Thompson, Paul Singer. ''Natalians first: separatism in South Africa, 1909–1961.'' Southern Book Publishers. 1990 г. стр. 167.</ref> По-късно обаче, някои от тях признават нарастващата необходимост от единство на белите, загрижени от засилващата се тенденция на деколонизация в другите части на Африка. Речта на [[Харолд Макмилън]], „[[Вятърът на промяната]]“, оставя в пробританската фракция чувството че Великобритания ги е изоставила.<ref>Joyce, Peter. ''The making of a nation: South Africa's road to freedom.'' Zebra. 2007 г. стр. 118.</ref>. По-консервативните англагаварящи избиратели дават подкрепата си на Вервурд,<ref>Suzman, Helen. ''In no uncertain terms: a South African memoir.'' Knopf. 1993 г. стр. 35.</ref>, докато други са обезпокоени от прекъсването на връзките с Великобритания, но остават верни на Короната.<ref>Keppel-Jones, Arthur. ''South Africa: a short history.'' Hutchinson. 1975 г. стр. 132.</ref> Населението от британски произход изпитва остро недоволство от принудителния избор между британско и южноафриканско гражданство. Въпреки че Вервурд се опитва да обедини различните фракции, последвалото гласуване показва само леко увеличение на подкрепата,<ref>Lacour-Gayet, Robert. ''A history of South Africa.'' Cassell. 1977 г. стр. 311.</ref> което показва, че голяма част от англоговорящите южноафриканци е останала равнодушна и Вервурд не е успял да обедини бялото население.
===Премахване на
[[Картинка:AWB Rally, Church Square, Pretoria.jpg|мини|250п|Подръжници на апартейда от [[Африканерско движение за съпротива|Африканерското движение за съпротива]] на митинг в град [[Претория]] (1990)]]
Line 54 ⟶ 53:
==Политическа система==
[[Картинка:Architects of apartheid.jpg|мини|250п|Бели архитекти от времето на апартейда обмислят създаване на селище за бели]]
[[Картинка:DurbanSign1989.jpg|мини|250п|„Зона за къпане само за членове на бялата раса“ - триезичен знак (английски, африканс и isiZulu) на плажа в град [[Дърбан]] (1989)]]▼
Първостепенната идея на ранния апартейд е пълно политическо и икономическо господство на [[бури]]те в Южна Африка.
===Класификация на населението в Южна Африка===
===Расово разделение===▼
През [[1950]] година се обнародва „Закона за регистрирането на населението“ („Population Registration Act“). Всички южноафриканци биват вписани в расов регистър. Създадена е "служба за расово класифициране", която надзирава този процес. Причисляването към определена група протича на основание на критерии като външен вид, общо възприемане и външност. Тъй като това от части са били социални критерии, е било възможно прекласифициране. Причисляването към една или друга етническа група е било решаващо за политическите права, социалните връзки, шансовете за образование и стопанския статус. Тъй като Южна Африка има добри отношения с [[Израел]] и [[Япония]], членове на тези народностни групи биват класифицирани като бели. Всеки южноафриканец е бил задължен да носи със себе си паспорта, който дава сведение и за неговата [[раса|расова]] принадлежност.
▲===Расово разделение в Южна Африка===
Основата за пространственото отделяне на расите е положена през [[1923]] година с „Black Urban Areas Act“. С този закон паспортната проверка и контрола на достъп се установяват в цялата страна като основни елементи на пространствено отделеното развитие и правовата дискриминация. Този закон бива разширен през [[1950]] година чрез „Group Areas Act“, който отрежда на четирите етнически групи различни области за живеене, и който забранява на всеки гражданин на Южна Африка да живее в районите на другата раса или да има имущество там. Първият Министър-Президент на Националната Партия, проповедника Даниел Малан, определя закона за областите на групите като „сърцето на апартейда“.
Line 84 ⟶ 87:
*Бантустаните не са били индустриално развити. Това довежда до това, трудоспособните мъже да търсят работа в бяла Южна Африка, където работели 11 месеца и прекарвали четири седмици годишно със своето семейство. По този начин Бантустаните се превръщали в „лагери“, в които се задържали предимно възрастни хора, жени и деца.
===Обществено разделение в Южна Африка===
▲[[Картинка:DurbanSign1989.jpg|мини|250п|„Зона за къпане само за членове на бялата раса“ - триезичен знак (английски, африканс и isiZulu) на плажа в град [[Дърбан]] (1989)]]
====Брак и сексуален живот====
През 1927 година с „Immorality Act“ парламента постановява един закон, който има за цел строгото разделяне на южноафриканците. Половото общуване между бели и черни става наказуемо. През 1950 година този закон бива разширен, като той забранява и всякакви полови връзки на бели с не-бели. „Immorality Act“ от [[1957]] година подсилва наказанието. Най-тежкото наказание за такова деяние е 7 години затвор и самия опит за престъпване на закона става наказуем. Между [[1950]] и [[1960]] година около 4 000 души са лишени от свобода според „Immorality Act“.
Тясно свързан с това е „Prohibition of Mixed Marriages Act“ от [[1949]] година, който забранява сключването на брак между бели и не-бели. Расовата принадлежност се определя от служителя от гражданския съвет, а сключените в чужбина бракове са невалидни в Южна Африка. В периода на либерализиране на законите на апартейда през 80-те години, тези закони са отменени, не на последно място поради това, че тяхното прилагане е водело до резултати, които компрометират страната в цял свят.
====Здравеопазване====
Докато медицинското обслужване на белите южноафриканци е било едно от най-добрите в света, това за не-белите е било катастрофално. В Йоханесбург средно са били на разположение около дванайсет легла за 1000 бели, докато в [[Совето]] (предградие на Йоханесбург), където живеят работниците от Бантустаните по време на техния договор, са на разположение по-малко от две легла за 1000 не-бели. Средно един лекар обслужва 330 бели, сравнителната стойност: един лекар за 91000 чернокожи.
В Бантустаните или е нямало лекари и болници, или те са били отдалечени на дни разстояние. Средно в Южна Африка на час умирали три деца от недохранване, в една страна, която произвежда повече хранителни стоки отколкото е необходимо за оптималното изхранване на всичките й жители.
====Възпитателно дело====
През [[1953]] година се създава „Bantu-възпитателен-закон“. Този закон отнема надзора на провинциите на съюза върху възпитателното дело на чернокожото население и го прехвърля на централното възпитателно министерство, водено от [[Хендрик Вервурд]]. Свързано с този закон е било и решението, че в провинциите трябва да се преподава на някогашния език [[банту (език)|банту]]. В рамките на закона са залегнали и гротескно неравните образователни средства за черни и бели.
===Икономическо разделение в Южна Африка===
Една ключова позиция заема постановения през [[1911]] година „Mines and Works Act“, който изключва не-белите от редица дейности („job reservation“). В „Mines and Works Amendment Act“ от [[1926]] година правителството прави опит, да предпочете бели и цветнокожи специалисти, като дипломи и сертификати са раздадени само на тях, а не на чернокожи или индуси. Заедно с въведения през [[1922]] година „Apprenticeship Act“, който урежда обучението и още някои разпоредби, се стига до едно правово-уредено „резервиране“ на престижни дейности за белите.
==Закони в Южна Африка==
Ограниченията на апартейда са наложени не само като обществена практика, но и като [[закон]]ови норми. Някои от тях са:
| |||