Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
== Продължителност ==
[[Картинка:Sidereal day (prograde).png|дясно|мини|Схема на различието между слънчево и звездно денонощие. В точка 1, започват слънчевото и звездното денонощие. В точка 2, планетата се е завъртяла на 360° спрямо звездата (1→2 = звездно денонощие). Но трябва още малко време за да се завърти спрямо Слънцето - точка 3, (1→3 = слънчево денонощие).]]
Поради наклона на [[ос]]та на Земята спрямо [[еклиптика]]та, денят променя своята продължителност в зависимост от разположението ([[географска ширина|географската ширина]]) на наблюдателя и времето ([[сезон]]а) от годината. Най-дълъг е на [[22 юни]] (за [[северното полукълбо]]), денят на лятното слънцестоене, а най-къс е на [[22 декември]]. На самия [[северен полюс|северен]] и [[южен полюс]], денят продължавана 6зимното месецаслънцестоене.
 
В района на полярните кръгове съществува понятие, наречено полярен ден - това е времето за което слънцето е над хоризонта за повече от едно денонощие. Най-краткият полярен ден е около 2 денонощия и се наблюдава на географски ширини от 66°33′, но с отчитане на радиуса на слънчевия диск (15-16′) и атмосферното пречупване (на нивото на морското равнище около 35′), е около 65°43′. Най-дългият полярен ден е на самите полюси - [[северен полюс|северен]] и [[южен полюс]] и продължава повече от 6 месеца. На северния полюс примерно е от 18 март по 26 септември, а на южния — от 21 септември до 23 март. По времето на полярния ден слънцето не залязва, а прави пълен кръг над линията на хоризонта.
 
С времето земното денонощие се увеличава. Това явление се дължи на лунните либрации, които забавят земното въртене. Така например средната дължина на един ден сега е около 86 400,002 секунди, и се увеличава с около 1.7 милисекунди на всеки изминал [[век]] (средна стойност за последните 2 700 години). Вижте [[приливно ускорение]] за повече подробности.
|
{| class="wikitable" style="font-size: 85%; text-align: center; float: right; clear: right; margin: 0 0 1em 1em"
!colspan="9" | Дати и времe на слънцестояниеслънцестоене и равноденствие по UTC-0
|-
! rowspan="2" | година || colspan="2" | Равноденствие<br />Март || colspan="2" | СлънцестояниеСлънцестоене<br />Юни || colspan="2" | Равноденствие<br />Септември || colspan="2"|СлънцестояниеСлънцестоене<br />Декември
|-
!ден||време||ден||време||ден||време||ден||време
=== Денят в Библията ===
[[Файл:Dagr by Arbo.jpg|мини|''Доор'', нордическо божество на деня, картина на [[Петер Николай Арбо]]]]
Славянският, както и повечето европейскоезични [[превод]]и на [[Библия]]та, предават [[иврит хакодеш|староеврейската]] [[дума]] יום ''(йом)'' с думата „ден“. Всъщност, староеврейското יום има смисъл, различен, от този на יממה, което означава денонощие. יום е по-скоро тъждествен със [[старогръцки|старогръцкото]] ''Aion'' - ''(Еон)'' и означава по-скоро цикъл, предел на цикъла и не трябва да се разбира буквално като денонощие от 24 часа. В [[Нов завет|новозаветното]] разбиране често се привеждат думите на [[Иисус Христос]]: "Моят Отец досега работи, и Аз работя... Синът нищо не може да твори сам от себе си, ако не види Отца; защото, което твори той, това твори също и Синът" ''(Йоан 5, 17-19)'', за да се подчертае, че творческият акт не е извършен в някакво минало време или минал момент, а продължава и сега. При все това, особено в някои [[протестантство|протестантски]] среди е силно застъпено буквалното (според превода) тълкуване на библейския текст, което стои в основата на движението [[креационизъм]].
 
== Външни препратки ==