Добрил Добрев: Разлика между версии

'''Добрил Добрев''' (роден 4 април 1947 год.) е '''български архитект'''. Той е роден в гр. Шумен, България. Завършва Висшия институт за строителство и архитектура, гр. София, получавайки диплома през 1970 г. Работи в областта на обществените, жилищните сгради и градския екстериор. Управлява архитектурното бюро „ DK architects ”, което има офиси в гр. Варна и гр. Шумен.

 

През 1980 г. '''арх. Добрил Добрев''' изработва проект за сградата на общината в гр. Велики Преслав. Спечелил е конкурс, в който участват предимно архитекти от елитния за времето си проектантски институт „Главпроект“. По това време проект за такава сграда задължително трябва да се одобри от висшия архитектурен съвет, членове на когото са, именитите '''български архитекти Александър Баров, Богдан Томалевски, проф. Иванчев''' и др. За '''постмодернизъм''' по това време никой не е чувал. Модернизмът отдавна е спечелил битката за архитектурата в България. Нашият модернизъм беше специфичен с всичките характерни за социалистическата система негативни влияния, но въпреки това имаше достойни примери, които пак поради политическата ни система не стигаха до международната архитектурна сцена. Дали на запад или на изток обаче, модернизмът се определя с присъщата за него утопичност, простота, предимство на функцията, чистота на формите и прилагане на нови по своята технология материали. Когато обаче говорим за '''арх.Добрев''' и правенето на архитектура, още повече за тази негова сграда , не може да се прескочи неговото виждане за модернизма, където в основата стои схващането, че главното качество на модернизма е, че той всъщност най-пълно изразява настъпилото време на властващ материализъм. '''Арх. Добрев''' знае, че когато материализмът завладява територия, той няма от къде да я вземе освен от духовния свят. В него няма и капка съмнение, че изкуството принадлежи на духовното. Така той стига до основното противоречие и причина, водещи го до необходимата за него архитектура. '''Арх. Добрев''' подчертава “Материалното е „постно“, духовното богато”. За него модернизмът има и още една черта, и тя е, че мястото на миналото е в миналото. Той обаче и като човек вярва, че истината никога не е в отрицанието. Според него модернизмът не само се разграничава от миналото, но по свой си начин го и презира. Пряко свързан с изящните изкуства, '''арх. Добрев''' е наясно, че само бездарието може да отрече духовността като главно качество на изкуството и архитектурата на миналото. За това има и не малко примери в съвременното изящно изкуство, които историята вече хвърли на бунището. Със сигурност '''арх. Добрев''' не отрича световното значение на модернизма, напротив той е убедеден, че модернизмът е още едно велико достижение на човека творец и без него съвременното човечество просто няма да има лице. Тук обаче става дума за постмодернизма и неговото раждане. Всъщност вече може да се каже и със сигурност да се твърди, че '''арх. Добрев''' стъпва именно на противоречието в модернизма между постното материално и богатото духовно. Това е и основата на езика изграждащ архитектурата на '''кметството в гр. Велики Преслав'''.

Къде е българската архитектура по това време? Началото на осемдесетте, държавата ни е глуха европейска провинция и то в социалистическия лагер. Никой не знае за процесите развиващи се в модерното изкуство и архитектура, най-малко '''арх.Добрев'''. По това време той живее и работи в гр.Шумен. Няма интернет, няма и долари с които да си купиш професионална литература. Връзките със света са цензурирани и стават на високи и контролирани от властта равнища. И въпреки това когато нещо трябва да се роди, то се ражда.