До 18781877 година областта е в пределите на [[Османска империя|Османската империя]], със значителна част [[българи|българско]] население, част от [[Велика България (политическа концепция)|Българското землище]] очертано със султанския ферман, с който са определени границите на Българската Екзархия през 1870 година . След [[Освобождение на България|освободителната]] за България войнаРуско-турскавойна 1877-1878 г., чрез Сан-Стефанския мирен договор от 19 февруари/ 3 март 1878 г., за да си осигури излаз на рука Дунав, [[Руска империя|Руската империя]] отнема от Румъния териториитериторията на бесарабия, като й предлагаопределя Северна Добруджа за компенсация. В [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] от трети март [[1878]] година границата между България и Румъния се определя както следва: ''„Тя ще остави морския бряг при Мангалия и следвайки южните граници на [[Тулчански санджак|Тулчанския санджак]], ще достигне Дунава над Расово.“'' Румънската общественост отхвърля руското предложение. На [[14 ноември]] крал [[Карол I]] отправя до добруджанското население следното послание на [[български език]]: ''„С [[Берлински договор|Берлинския договор]] европейските [[Велика сила|велики сили]] присъединиха вашата родина към Румъния. Ние няма да влезем като завоеватели във вашите граници, така определени от Европа...“''. Положението обаче е узаконено от Берлинския конгрес и добруджанският въпрос става основен проблем на балканските отношения. От 1878 до [[1912]] година добруджанският въпрос не е предизвиквал сериозни усложнения в отношенията между България и Румъния<ref>[http://www.kroraina.com/bugarash/bugarash/dobrudja/dobistoria.html Добруджанският въпрос]</ref>, но след Балканската война, а най-много по време на Междусъюзническата война, Румъния, стимулирана от Руската империя, напада България при неохраняеми граници и неохраняема Северна България отнема и Южна Добруджа, с което се слага началото на конфликтите между двете страни.
