[[Български език|БългарскияБългарският език]] загубва почти изцяло падежната флексия на имената и именната му система преминава към [[аналитичен език|аналитичен]] строеж. Радикалните промени в областта на категорията падеж стават причина днес граматичните отношения да се изразяват предимно чрез '''обща форма''' (''casus generalis'', общ падеж) на имената в съчетание с [[предлог|предлози]]. В съвременния български книжовен език от категорията падеж има остатъци, като най-много падежни форми са запазени при [[местоимение|местоименията]], а при [[съществително име|съществителните]], [[прилагателно|прилагателните имена]], притежателните местоимения и др., разграничаването по падеж е останало единствено при членуваните форми в м.р. ед.ч., където в именителен падеж се поставя [[пълен член]], а във [[винителен падеж]] – ''кратък член''.
Въпреки това, у някои стари писатели относително неотдавна се срещат старите падежи. Още през [[19 век]] за някои от тях беше абсолютно редно да се пише „на Стояна“ вместо „на Стоян.“ А и при устойчиви словосъчетания (от които „слава Богу“ е навярно най-честото) се срещат вкаменели падежи.
