Асен Тошев: Разлика между версии

Контраадмирал '''Асен Тошев''' е български военноморски офицер, в 26.11.1939-25.09.1944 г. началник на [[Военноморски сили на България|Българският Военноморски Флот]] - [[Български беломорски флот|Беломоски флот]], Черноморски флот и [[Охрид]]ска и Дунавска флотилии в годините на връщането на [[Западна Тракия|Беломорието]] и [[Македония]]. Носител на Военен орден за храброст - 10 юли 1918 г.▼

Асен Тошев e роден е на 16 юни (нов стил 29 юни) 1893 г. в Русе. Учи във гимназията при Военното на Н. В. училище – 1912 г., Морския кадетски корпус – Петербург 1912г., На 18 август 1912 г. постъпва на крайцера „Надежда” като матрос. На 27 септември 1914 г. започва да следва в офицерския курс при Флота, на 16 октомври с.г. е повишен в чин офицерски кандидат. Завършва специалния офицерски курс при Флота в 1915 г. и на 2 юни 1915 г. – получава звание мичман II ранг (дн. лейтенант), но със старшинство от 1913 г. след като е издържал изпитите, от 3 юли 1915 г., амбаркуван на миноносец „Смели”, на 6 август 1915 г. повишен в звание мичман I ранг, от 19 септември 1915 г. е адютант-ковчежник на Дунавската част, от 21 юни 1916 г. е младши офицер на торпедоносец, от 10 май 1917 г. е командир на Прожекторната рота при Неподвижната част, от 10 май 1917 г. (всъщност от 12 януари 1917 г.)е командирован за плаване с първата българска подводница - Подводник 18, от 1 септември 1917 г. е адютант на Черноморската част, от 18 септември 1917 г. е повишен в звание лейтенант (дн. капитан-лейтенант), от 13 януари 1918 г. е командир на Бреговата наблюдателна служба, с.г. от 9 февруари е временен командир на торпедоносец „Храбри”, от 22 март 1918 г. е командирован към Щаба на Черноморската част, от 2 август 1918 г. отново е временен командир на торпедоносец, от 1 ноември 1918 г. е тетулярен командир на торпедоносец „Смели”, От 1 януари 1919 до 15 октомври 1919 г. е комендант на пристанище [[Деде Агач]], oт 15 октомври 1919 г. служи в Дунавската флотилия като командир на Минната рота, от 27 януари 1920 г. - началник на Специалните школи при Учебната част, от 1 януари 1921 г. е командир на торпедоносец „[[Дръзки]]” и на група торпедоносци, 12 юли 1924 г. e командир на рота в Крайбрежната жандармерийска дружина, завършва щаб-офицерски курс в София – 1924/1925 г., от 7 май 1925 г. е началник на електро-техническия отдел в Морското машинно училище, от 22 май 1926 г. началник на Бургаския район от Семафорно-наблюдателната и спасителна служба, от 25 юни 1926 г. началник на II крайбрежен участък, 1 април 1926 г. началник на I крайбрежен участък, от 6 май 1928 г. повишен в звание капитан II ранг (в заповедта е посочен подполковник), от 11 юни 1928 г. - домакин на Флота (длъжност, аналогична на началник на тила на Флота), 5 май 1931 г. е началник на Подвижната полицейска служба (Корабната дружина), от 24 октомври 1931 г. е началник на кандидат-подофицерската школа, от 1 август 1932 г. - командир на смесения дивизион, 6 юни 1933 г. - командир на торпедния дивизион, от 11 април 1934 г. е командир на Учебната дружина и на кандидат-подофицерската школа, от 10 май 1935 г. е командирован към Щаба на Черноморския флот, от 6 май 1935 г. е повишен в звание капитан I ранг, от 15 май 1935 г. е началник на Морското училище, считано от 15 януари 1935 г., от 22 май 1935 г. е командир на Черноморската флотилия, от 21 декември 1935 г. е командир на Дунавската флотилия, в 1936 г. завършва Школа за полкови командири, от 2 май 1936 г. е командир на Черноморската флотилия, от 15 юни 1937 г. е началник-щаб на Морската на Н.В. дивизия, от 27 ноември 1939 г. е началник на Флота, на 21 септември 1940 г. е на борда на кораба „Бургас” води Морския отряд при десанта на пристанищата Балчик и Каварна при освобождаването им от румънска окупация, от 8 март 1941 г. е със дъжност командир на Морските на Н.В. войски, от 3 октомври 1942 г. е повишен в звание контраадмирал, на 13 септември 1944 г. - уволнен поради навършване на 25 г. служба▼