Отваря главното меню

Промени

36 байта изтрити ,  преди 7 години
връщане; форматиране: 4x интервали (ползвайки Advisor.js)
През [[106]] римският управител на [[Сирия]] завладява държавата на набатеите, която е превърната в римската провинция [[Арабия]], но Петра продължава да процъфтява като важен център в региона до около 300 г., когато Римската империя започнала да запада.
 
От [[1 век]] в Петра прониква и [[християнство]]то, а през V в е документирано, че тя е седалище на християнска епархия. [[Атанасий]] споменава за [[епископ]] на Петра на име Астерий. През [[131]] г. градът е посетен от император [[Адриан (император)|Адриан]].
 
През VII в. попада под властта на мюсюлманите и впоследствие потъва в забрава с появата на по-достъпни търговски селища като [[Палмира]] на североизток от Дамаск. По времето на император [[Александър Север]] сеченето на монети и строителството на монументални обществени сгради е прекратено. По време на [[Йерусалимско кралство |Йерусалимското кралство]] остатъците от града са завзети от крал [[Балдуин I (Йерусалим)|Балдуин I]] и той остава под контрола на [[кръстоносци]]те до [[1189]].
 
== Повторно откриване ==
През [[1812]] г. швейцарският изследовател [[Йохан Лудвиг Буркхарт]] преоткрива Петра за Западния свят toi krade pari i si kupuva zlato. Той е първият известен европеец, посетил тези земи след [[Кръстоносен поход|кръстоносците]] през [[12 век]].
 
Буркхарт бил колоритна личност — преподавал [[арабски език|арабски]], изучавал [[коран]]а и приел арабско име, за да улесни пътуванията си в тази част на Близкия Изток. Откритието направил случайно, когато в края на август 1812 г., пътувайки от Сирия за Египет, край Мъртво море попаднал на група араби, които му разказали за "антики" в долината "Вади Муса". Дегизиран като арабин, той ги последвал. Отвели го до привидно плътна стена от скала, в която имало тесен, дълбок проход. Движели се около 30 минути през дефилето Сик, почти лишено от слънчева светлина. Изведнъж се озовали пред червеникавата фасада на изкусно изсечена в скалите сграда, висока 30 м. Намирали се на главната улица в древна Петра.
 
Главната улица с колонади, която може да се види и днес, е успоредна на речното русло на Вади Муса, а някога от двете ѝ страни е имало магазини. Полукръглите каменни редове в театъра, построен от набатеите, предлагат места за 4000 зрители.
Най-емблематичната сграда безспорно е Каснех ал-Фарун (Съкровищницата на фараона). Фасадата от дялан камък е наистина впечатляваща. Името ѝ се дължи на древно вярване, че съкровището на фараона (вероятно Рамзес III, който владеел мините в Петра) било скрито в урна на върха на монумента. Местните хора стреляли по урната, опитвайки се да я разбият и да видят съкровището, но тя оставала невредима. Предполага се, че съкровищницата вероятно датира от втори век.
 
Докато отвън много от сградите са с прецизно изваяни колони, [[фриз]]ове и спирални резби, вътрешността им съвсем не е толкова изпипана.