Константин VI: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: sh:Konstantin VI
Редакция без резюме
Ред 25:
| герб =
}}
'''Константин VI''' ([[гръцки]]: Κωνσταντίνος ΣΤ΄) ([[771]]–[[797]]) е [[Византия|византийски]] император от [[780]] до [[797]] година. Син на [[Лъв IV|Лъв IV Хазар]] и [[Ирина Атинянката]], Константин VI е последният представител на [[Исаврийска династия|Исаврийската династия]]. Понякога е наричан и '''Порфирогенет''', (гр. Багренородни), понеже е бил роден след възкачването на баща симу катона императортрона, в специална пурпурна стая на двореца, т.е. е "роден в пурпур", което му дава законнотозаконна правопривилегия да наследи властта.
 
===Властване===
 
Поради смъртта на баща му Лъв IV през 780 г., Константин VI наследява престола, когато все още е малолетен. До 790 г. фактически управител на [[Византия]] е майка му, [[Ирина Атинянката|Ирина]]. През този период се случват няколко важни събития. През 782 г. голямо нашествие на [[Абасиди|арабите]] води до опустошаване на [[Мала Азия]] до [[Босфор]]а. Година по-късно (783 г.) византийска експедиция в Тесалия и Епир води до подчиняване на тамошните славянски племена. През 787 г. под председателството на император Константин VI и майка му Ирина се състои [[Никейски събор (787)|Никейският събор]], който заклеймява [[Иконоборство|иконоборската доктрина]]<ref>Мутафчиев (1995), II: 59-63</ref>. Това бележи официалното възвръщане на култа към иконите в православното християнство.
 
===Самостоятелно управление===
През 790 г. въстание на арменските и анатолийските войски принуждава Ирина да се откаже от властта в полза на своя шестнадесет годишен син. Императрицата-майка запазва титлата си, но е отстранена от управлението. Самостоятелното властване на Константин VI преминава в неуспешни войни с българите в Тракия. Претърпял поражения при Проват през 791 и [[Битка при Маркели (792)|при Маркели]] през 792 г., императорът е принуден да откупи мира с българите, като се задължи да плаща данък на [[кан (титла)|кан]] [[Кардам]]. През 796 г. този договор е разтрогнат. Последвалите военни действия приключват без победител.<ref>Златарски (1970), I/1: [http://www.promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_4.html 315-320] (26.11.2008)</ref>
[[Image:Menologion of Basil 024.jpg|thumb|320px340px|дясноляво|Константин VI (вдясно от кръста) председателства Втория Никейски събор.]]
 
Високомерен, безрасъден и неопитен, в резултат на военните неуспехи Константин VI си спечелва името на слаб пълководец и настройва срещу себе си повечето от своите бивши поддръжници. През 792-3 г., по подозрение в заговор за вземане на властта, императора наказва с ослепяване и заточение видният арменски военачалник Алексий Музалон и чичовците си - кесарят Никифор и четиримата му братя. Това води до избухването на бунт срещу императора сред арменските части в Мала Азия. През 795 г. Константин става още по-непопулярен поради развода с първата му съпруга [[Мария Амнийска]]. До края на властването си Константин VI губи обществена подкрепа.
 
През юли 797 г. Константин VI става жертва на заговор, организиран от Ирина. По заповед на майка си сваленият император е ослепен<ref>Мутафчиев (1995), II: 67</ref> (в същата стая на двореца където е бил роден) и умира няколко дни по-късно.
[[Image:Menologion of Basil 024.jpg|thumb|320px|дясно|Константин VI (вдясно от кръста) председателства Втория Никейски събор.]]
 
=== БележкиСемейство ===
От първия му брак с [[Мария Амнийска]] Константин VI има две дъщери: [[Ефросина (съпруга на Михаил II)|Ефросина]], която по-късно се омъжва за император [[Михаил II (Византийска империя)|Михаил II]] (упр. 820-829 г.), и втора дъщеря Ирина.
 
През 795 г. императора предявява обвинение в прелюбодеяние и се развежда с Мария Амнийска, която е изпратена в манастир. Константин VI се жени за любовницата си [[Теодота]], от която има двама сина: Лъв ([[7 октомври]] [[796]] - [[1 май]] [[797]]) и неизвестен син, роден след детронацията на Константин VI.
 
== Бележки ==
<references />
 
=== Източници ===
* Мутафчиев, П. ''Лекции по история на Византия'', Том II, Изд. „Анубис“, София 1995, ISBN 954-426-063-3 (т. 2)
* Златарски, В. [http://www.promacedonia.org/vz1a/index.html ''История на българската държава през средните векове'', том I, част 1], София 1970, Изд. „Наука и изкуство“ (от „Книги за Македония“, 26.11.2008)
 
== Външни препратки ==
* [http://www.santiebeati.it/dettaglio/92483 San Costantino VI Imperatore d’Oriente ]
* [http://www.roman-emperors.org/irene.htm Lynda Garland, Constantine VI (780-797 A.D.) and Irene (797-802 A.D.)]
 
 
{{пост начало}}