Грамотност: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Добавяне: lv:Rakstpratība |
Редакция без резюме |
||
Ред 3:
Много изследователи смятат нивото на грамотност за ключово при оценката на [[човешки капитал|човешкия капитал]] на даден регион. Причина за този възглед е фактът, че грамотните хора могат да бъдат обучавани много по-евтино от неграмотните. Смята се, че грамотността увеличава възможностите за намиране на работа и достъпа до по-високо [[образование]]. Например в [[Керала]], [[Индия]], женската и детската [[смъртност]] намаляват чувствително през 60-те години на 20 век, когато момичетата, изпратени на училище след образователната реформа от 1948, започват да създават семейства. От друга страна според някои по-нови изследвания подобни корелации може би се дължат не на грамотността, а на самото посещение на училище.
== История ==
Историческата ретроспекция по отношение на грамотността започва с историята на [[азбука]]та. В условията на първобитната писменост, когато се е развивало идеографическото писмо, т.е. писмеността се е свеждала до рисунки като грамотност може да се определи разбирането на живописта. Този вид писменост е била достъпна и разбираема от всеки. Историята на грамотността започва в този момент, когато писмеността придобива условен характер и за нейното разбиране е било нужно специално обучение. В общи линии развитието на грамотността е от посока на секуларизация до демократизация - като в началото е била достояние на незначителна част от населението (обикновено духовни лица) до превръщането и в достъпна за широки маси от народа.
В [[Древен Египет|Египет]] писмеността се намирала в ръцете на жреците. На тях се е предоставяло възможност да обучават други. Стигало се дотам, че изучаването на писмеността било изключително сложен процес и било нужно дълго време докато бъде овладяна от някого. В същото време изучаването и не било и широко достъпно. Грамотността в общи линии била разпространена сред жреците и висшата класа на Египет. В сравнително по-късни времена [[Платон]] споменава, че „голяма част от народа в Египет изучава букви и числа“. В тази епоха обаче в Египет вече се е развивало [[Демотическа писменост|демотическо писмо]], което представлявало опростена и лесно разбираема писменост.
Клинообразната писменост на [[Вавилония|асиро-вавилонците]] също е изисквала много време и труд за да бъде усвоена. Това затруднявало разпространението на грамотността сред народа, който тънел в пълно невежество. В древна [[Юдея]] писмеността била развита сравнително рано. Още през I век пр.н.е. във всяко юдейско селище е имало училище.
Поради кастовата структура на населението в [[Индия]] грамотността е била разпространена сред жреческото съсловие. За членовете на нисшите касти е било забранено и дори се е считало за тежък грях да четат, още повече да слушат четенето на [[Веди]]те. Умението жените да четат или пишат се е приемало за позорно. Разрешавало се единствено на танцьорките и баядерките да се учат да четат и пишат. Само две средни касти имали възможност да овладяват писмеността, но изцяло под ръководството на жреците.
Широко разпространение добила грамотността в [[Древна Гърция]]. Тук простолюдието могло да учи гръцката писменост и да чете текстове. По-слабо грамотни били жените, но въпреки това имало и девически училища. След жените в Гърция четмото и писмото се е предавало от майка на дъщери. В [[Древен Рим]] обаче, дори и в най-силните векове на развитие грамотността е била по-слабо разпространена от тази в Гърция. В годините на развитието на империята процентът на грамотност още повече се снижил.
[[Файл:Illiteracy france.png|thumb|left|400px|Темпове на снижаване на неграмотността във Франция през 18 и 19 век.]]
През [[Средновековие]]то разпространението на грамотността допълнително се снижило до неголяма група духовници и висши граждани, но болшинството от духовенството било неграмотно. Най-голямо разпространение през тези векове на грамотността в [[Европа]] имало на [[Пиренейски полуостров|Пиренеите]]. Това е свързано с епохата на разцвет на арабската култура. Ограничаването на грамотността стигнало до там, че дори [[риыцар]]ите презирали тези, които умеели да четат и пишат. Имали обкръжение от писари или дами, които да обслужват кореспонденцията им или счетоводните дела. В [[Германия]] дори поетите в началото не са били грамотни, а песните им се записвали от писари. Грамотността била по-разространена в градските среди, а селското население било почти невежо.
Съществена промяна в това отношение се появила по време на [[Реформация]]та. [[Печат]]ането на книги създало възможност на народните маси да се ограмоти. Проблемът за въвеждането на задължително обучение започва да добива развитие във [[Франция]] през 16 век. През 1571 г. текст за задължително обучение бива внесен в наварските закони. Въпреки това обаче това не повишило съществено процента на грамотност в страната. Неграмотността ставала все по-голям проблем в редица страни. Неграмотни хора ставали управници в органите на местната власт. Например в [[Испания]] през [[1860-те]] от 72151 общински съветника 12479 от тх не могли да четат и пишат. В числото на неграмотните влизали и 422 кмета на населени места.
== Източници ==
| |||