Смърт на фашизма, свобода на народа!: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) порових се малко и документите |
||
Ред 1:
{{изтриване}}
[[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-049-1553-13, Jugoslawien, Split, Mauer mit Aufschrift.jpg|мини|250п|Надписът на стена в [[Сплит]], 1943 година]]
[[Файл:Dimitrov.jpg|мини|250п|Значка „Смърт на фашизма, свобода на народа!“, 1946 година]]▼
[[Картинка:PartizanskiPametnikMyglij.jpg|thumb|250px|дясно|Паметникът на Дончо Бояджиев в [[Мъглиж]]]]▼
[[Картинка:Batulia-antifascist-memorial.jpg|дясно|мини|Паметник в памет на битката на Втора софийска народоосвободителна бригада при с. Батулия]]▼
'''Смърт на фашизма, свобода на народа!''' (на [[сръбски език|сръбска]] ''Смрт фашизму, слобода народу'', на [[хърватски език|хърватски]] ''Smrt fašizmu, sloboda narodu!'', {{lang-sl|Smrt fašizmu, svoboda narodu!}}, {{lang-mk|Смрт на фашизмот, слобода за народот}}) е популярен [[лозунг]] на българските и югославски партизани по време на Съпротивителното движение през [[Втора световна война|Втората световна война]].<ref>[http://kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/harvatskiyat-fyurer-ante-pavelitch-i-tayniyat-holokost-na-ustashite/ Хърватският фюрер Анте Павелич и тайният Холокост на усташите]</ref>
Хърватският комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 година, преди да умре вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.<ref>Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.</ref> {{факт|С тези думи на уста умират и много български партизани.}} ▼
==Смърт на фашизма, свобода на народа==
След рухването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] в България все още сред радикалните комунистически среди се среща употребата на фразата.<ref>[http://comparty-bg.com/2009-12-07-10-50-42/120-2011-10-29-21-34-32.html] Сайт на [[Комунистическа партия на България|КПБ]]</ref><ref>[http://comparty-bg.com/2011-10-11-22-35-21/117-2011-10-21-06-13-51.html] Сайт на [[Комунистическа партия на България|КПБ]]</ref><ref>[http://comparty-bg.com/2009-12-07-10-50-42/130-2011-11-24-21-50-42.html] Сайт на [[Комунистическа партия на България|КПБ]]</ref>▼
===Югославия===
Счита се, че лозунга за първи път се използва във ''Vjesnik Hrvatske jedinstvene nacionalno-oslobodilačke fronte'', орган на хърватските комунисти, на 21 август 1941 година.<ref>[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:vB-sWMJomwoJ:www.historiografija.hr/hz/1955/HZ_8_5_PLENSA.pdf+HZ_8_5_plensa&hl=bs&gl=ba&pid=bl&srcid=ADGEESiJ79dJBQ1kMPK6nAByDS72K2ipUpbT6H0bF2I6JC09ycufv_nsR3adZC6mtDm22CCC53NYhHEe2qbVwwfBIN_87sFiKdl-g03iNLoL_3gfCNuUerP0CNDwXlr4JgCe32sFhhAP&sig=AHIEtbS88tyWjIuxOubg97-h-VN-jFjAtw&pli=1 вестник Vjesnik]</ref>{{неблагонадежден}}
▲Хърватският комунист и партизанин Степан Филипович, обесен на 22 май 1942 година, преди да умре вдига двете си ръце в свити юмруци и произнася фразата „Смърт на фашизма, свобода на народа!“.<ref>Sinclair, Upton; Sagarin, Edward; Teichnerhe, Albert; Cry for Justice: An Anthology of the Literature of Social Protest p. 438; L. Stuart, 1963.</ref>
===България===
В пълната му форма, лозунга е използван от първите партизански групи. Установен е в апелите на на организацията на [[БРП]] в Плевенско към 17 юли 1942 г. <ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 26; документ № 7, Апели на БРП в Плевенско, апел пореден № 13</ref> и Позив на Отечествения фронт в Плевен към 25 октомври 1942 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 28; документ № 9, Позив на Отечествения фронт в Плевен</ref> През пролетта на 1943 г. е сред позивите на Народна бойна дружина „Чавдар“ в Ловешко. <ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 62; документ № 24, Позиви на отряд „Чавдар“, Позив пореден № 3</ref> По време на есенно-зимната правителствена офанзива срещу Съпротивителното движение проведена от правителството на [[Добри Божилов]], с лозунга завършва Окръжно № 1 на ЦК на БРП от м. октомври 1943 г.<ref>Пътят на суровата борба, сборник документи, Плевен, 1968 г., с. 97; документ № 37, Окръжно № 1 на ЦК на БРП октомври 1943 г.</ref>. Лозунга не е използван в основните програмни документи на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]]<ref>Народна демокрация или диктатура, сборник документи, Литературен форум-ООД, С., 1992 г.; Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г., с. 9-10; Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г., с. 11-17</ref>.
▲По-късно е използван при изграждането на паметници свързани с боеве от времето на съпротивителното движение и загинали партизани, българска възпоменателна значка и паметен югославски медал.<ref>http://sammler.ru/index.php?act=Gallery&cat=522</ref> След рухването на [[Берлинска стена|Берлинската стена]] в България все още сред радикалните комунистически среди се среща употребата на фразата.<ref>[http://comparty-bg.com/2009-12-07-10-50-42/120-2011-10-29-21-34-32.html] Сайт на [[Комунистическа партия на България|КПБ]]</ref><ref>[http://comparty-bg.com/2011-10-11-22-35-21/117-2011-10-21-06-13-51.html] Сайт на [[Комунистическа партия на България|КПБ]]</ref><ref>[http://comparty-bg.com/2009-12-07-10-50-42/130-2011-11-24-21-50-42.html] Сайт на [[Комунистическа партия на България|КПБ]]</ref>
== Вижте също ==
* [[Партизански отряд „Смърт на фашизма“]]
* [[Партизански отряд „Народен юмрук“]]
== Галерия ==
<center><gallery>
▲
▲
</gallery></center>
== Бележки ==
| |||