Александър Дондуков-Корсаков: Разлика между версии

Александър Дондуков е роден на [[24 септември]] [[1820]] г. в [[Санкт Петербург]] ([[Русия]]). Семейството е на потомствен дворянин. След завършване на юридическия факултет в Санкт Петербург, постъпва на военна служба като адютант на княз Воронцов. Участва във войната срещу войските на Шамил в [[Кавказ]] ([[1845]]-[[1851]]). При военните действия в [[Кримска война|Кримската война]] ([[1853]]-[[1856]] г.) е тежко ранен. През [[1859]] г. е назначен за началник-щаб на Донската Казашка войска . Произведен във военно звание генерал-адютант ([[1869]]). До [[1877]] г. изпълнява длъжностите генерал-губернатор на [[Киев]]ска, Подолска и Волинска губернии.

На [[20 май]] [[1878]] г. пристига в [[България]] след смъртта на княз [[Владимир Черкаски]] за да оглави [[Временно руско управление|Временното руско управление]]. Като руски императорски комисар има задача да създаде държавата [[Княжество България]] съгласно предписанията на [[Берлински договор|Берлинския договор]] ([[1878]]). Подкрепя активно всенародното движение на българския народ против решенията на [[Берлински конгрес|Берлинския конгрес]]. Съдейства за изграждането на гимнаскитеческитегимнастическите дружества в [[Източна Румелия]] и недопускане въвеждането на османски гарнизони. Участва в работата на [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] и приемането [[Търновска конституция|Търновската конституция]]. Несъмнен е приноса му в изграждането на българско здравеопазване, образование, администрация, войска. Напуска страната след прекратяване срока на Временното руско управление и пристигането на избрания български [[княз]] [[Александър I Батенберг]].