Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
[[Image:DeljanTihomirAndBulgarians.jpg|thumb|300px|ляво|Петър Делян (ó Δελεάνος) и Тихомир (ó Τειχομηρóς) - миниатюра от Мадридския препис на [[Йоан Скилица|Хрониката на Йоан Скилица]]]]
 
[[Файл:Bulgarian uprising of Peter Delyan (1040-1041).svg|мини|ляво|250px]]
Основна роля за последвалия неуспех на въстанието играе [[Алусиан]]. На него е поверена 40 000 армия, която той ръководи по време на атаката на [[Солун]]. Атаката се проваля, поради слабо пълководство и коства 15 000 жертви от българска страна. Според византийския хронист [[Йоан Скилица]] след този неуспех двамата предводители на въстанието започват да се подозират взаимно. На един обяд Алусиан издебва Петър Делян и го ослепява (а според [[Михаил Псел]] му отрязва също и носа използвайки кухненски нож). Алусиян бяга в [[Мосинопол]], където е приет от Михайл IV и удостоен с титлата ''магистър''. През лятото на [[1041]] г. голяма византийска армия, в която участват и [[викинги|викингски]] наемници, водени от бъдещия норвежки крал [[Харалд III]], атакува главните сили на Петър Делян около [[Острово (дем Воден)|Острово]]. Макар и сляп, Петър води въстаниците срещу ромеите. На тези събития е обърнато внимание в древна норвежка сага посветена на делата на Харалд. В [[Островска битка|Островската битка]] армията на Делян претърпява поражение. Самият той е заловен и отведен в [[Константинопол]]. Не са известни по-късни исторически сведения за него.
 
Анонимен потребител