ФК „Уотфорд“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
"Уотфорд Роувърс" е формиран през 1881 г. Отбора играе първите си домашни мачове на "Касиобъри Парк", преди да се премести на "Викеръдж Мидоу" и по-късно "Маркет Стрийт" в Уотфорд. За първи път се съзтезават във [[ФА Къп]] през сезон [[1886]]-[[1887|87]], а през [[1889]] г. печелят "Каунти Къп" за първи път. Клубът става разделение на "Уест Хартфордшър Спортс Клъб" през [[1890]] г. и последователно се местят на стадион на ул. "Касио Роуд". Клубът се преимменува на "Уест Хартфордшър" през [[1893]] г., присъединява се към Южната футболна лига през [[1896]], а през [[1897]] играчите на клуба стават професионални. "Уест Хартфордшър" се съединява с "Уотфорд Сейнт Мери'с" през [[1898]], за да се образува "ФК Уотфорд".
 
"Уотфорд" остава в Южната лига до [[1920]] г., докато не формират южната част на Третата английска дивизия. От [[1921]]-[[1922|22]], третото ниво на Футболната лига съдържаща две паралелни части от 22 отбора, като се преборва за промоция в Втората дивизия и успява да удържи клубния статус. Според преизбиращата система последните два отбора от двете части трябва да играят с победителите от Северната и Южната лига. "Уотфорд" завършват на 21-во място през [[1926]]-[[1927|27]], но единодушно биват преизбрани след 44 гласа от отбори от Третата дивизия. Играта на отбора преди Втората световна война се подобрява и те финишират в топ 6 пет последователни години между [[1934]]-[[1935|35]] и [[1938]]-[[1939|39]]. Междувременно печелят и купата на Трета Дивизия "Юг" през [[1937]] г. След подновяването на лигата след войната "Уотфорд" остават в същата дивизия. През сезон [[1950]]-[[1951|51]] отбора завършва на 23-то място, но отново единодушно всички 48 отбора от Трета дивизия гласуват "за" оставане на клуба в дивизия "Юг".
 
Клубът остава в Трета дивизия "Юг" до [[1958]] г., когато първенството се преструктурира в четири дивизия за [[1958]]-[[1959|59]]. "Уотфорд" биват поставени в новата Четвърта дивизия. Отбора прекарва два сезона, преди да спечели промоция за Трета дивизия през [[1960]] година. Рон Бърджис, бившият играч на [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] е старши треньор в края на 50-те и началото на 60-те години на 20-ти век, като една от причините да бъде спечелена промоция и голмайстора Клиф Холтън, който прави клубен рекорд от 42 гола за един сезон. След още 34 гола Холтън е продаден на "Нортхямптън Таун" заедно с още някои играчи. Бърджис е наследен от Бил MакГари, който купува нови играчи като Чарли Ливси, Рон Сондърс и Джими MакАнърни. [[Северна Ирландия|СенверноирландскияСеверноирландския]] вратар Пат Дженингс бива подписан през [[1963]] г. от "Нюри Таун", и въпреки че играе в Трета дивизия бива извикан за националния отбор. Добрите му игри му осигуряват трансфер в [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]] за по-малко от година.
 
МакГари се присъединява към [[ФК Ипсуич Таун|Ипсуич]] през [[1964]] и е заменен от играча-треньор Кен Фърфи от "Уъркингтън Таун". Фърфи построява отбора около играчи като Кийт Еди и Денис Бонд, но след като отбора не успява да спечели промоция [[1966]]-[[1967|67]], Бонд е продаден на [[ФК Тотнъм Хотспър|Тотнъм]]. Повторното изграждана на треньора се сбъдва през [[1969]] г. с подписването на Бари Индън. Пристигането на Индън бележи началото на серия без загуба след Коледа, и "Уотфорд" си осигури титлата през април, у дома срещу [[ФК Плимут Аргайл|Плимут Аргайл]]. Една година по-късно за първи път клубът достигна полуфинал за [[ФА Къп|Купата на ФА]]. Там те побеждават отбори от Първа дивизия като [[ФК Стоук Сити|Стоук Сити]] и [[ФК Ливърпул|Ливърпул]]. След добрите игри феновете започват да се надяват скоро да видят отбора си в Първа дивизия. Въпреки това, Кен Фърфи бива привлечен от [[ФК Блекбърн Роувърс|Блекбърн]], за да бъде наследен от Джордж Кърби. Възпрепятствани от липсата на средства отбора на Кърби изпада обратно в Трета дивизия през [[1972]] година. "Уотфорд" не успяват да се върнат обратно във Втора дивизия, а напротив - през [[1975]] г. отпадат до Четвърта дивизия. Въпреки това, привърженика на клуба [[Елтън Джон]] се присъединява към "Уотфорд" през [[1973]] г. като президент на клуба,а председател става през [[1976]] година. Певецът изказва амбицията си да вкара "Уотфорд" в Първа дивизия. Той уволнява мениджъра Майк Кийн през април [[1977]].
 
=== Късна история ===
 
През март [[2005]] клубът е поет от 34 годишния Ейди Ботройд. Тогава успява да спаси отбора си от изпадане, а в първия си пълен сезон той още от началото се закотвя на третото място и не мръдва от до края сезона. Една от главните причини затова е голмайстора Марлън Кинг. Равенството у дома в края на сезона с големите противници [[ФК Лутън Таун|Лутън Таун]] им осигурява участие в плейофите. Там "стършелите" бият на финала [[АФК Лийдс Юнайтед|Лийдс]] с 3:0.
ВъвВ [[Английска висша лига|Премиър лигата]] първия сезон е разочароващ като отборът записва едва пет победи, като първата идва едва през ноември. Два месеца по-късно отбора продава младата звезда [[Ашли Йънг]] на [[Астън Вила]] за около 9.65 милиона паунда. Въпреки изпадането обаче Ботройд продължава да бъде мениджър на "Хартфордшърци", като харчи големи суми за футболисти, включително за НатанНeйтън Елингтън, който е купен за 3.65 милиона паунда. През сезон 2007/08 отборът направи силно начало, като по едно време води с няколко точки върха, обаче в края на сезона те едвам успяват да се класират за плейофите, където още на полуфиналите биват отстранени от [[Хъл Сити]]. През ноември [[2008]] Ейди Ботройд напуска клуба като го оставя на 21-во място в класирането. След това отбора е поет от Брендън Роджърс. Той го довежда до 13-тата позиция и в края на сезона напуска в посока [[ФК Рединг|Рединг]]. Резервния мениджър Малки Макай поема клуба. Той продава много от добрите играчи на клуба, за да може да предоврати администрация в края на [[2009]]. През сезон 2009/10 "стършелите" завършват на 16-та позиция. През юни [[2011]] Макай напуска, а на негово място идва Шон Дюше.
 
== Постижения ==
 
* Победа в плейоф на [[Втора английска дивизия]]/[[Чемпиъншип]] - 1998–99, 2005–06
* Шампион на Трета английска дивизия - 1968–69, 1997-98
* Шампион на Четвърта английска дивизия - 1977–78