Мишна: Разлика между версии

'''Мишна''' ([[иврит]]: '''משנה''' ''mishnàh'' - "повторение") произлиза от [[иврит|еврейската]] дума ''sh'' ''n'' ''nah'' - "повтарям" (от където идва и "уча", "обучавам"). Мишна (''mishnah'') се отнася до това, което е научено наизуст чрез повторение, и означава неписаните закони и тяхното изучаване (противоположно на ''[[Микра|Mikra]]'' - Писанието (Тората или Законът) и неговото изучаване).

Според еврейскатакъсната равинска традиция, седем седмици след излизането на езраелския народ от [[Древен Египет]], заедно с писаните закони, [[Господ]] предал на [[Моисей]] на планината [[Синай]] и неписаните закони. Този [[устен закон]] или неписан закон се предавал устно от поколение на поколение, докато достоверното му предаване не било застрашено поради преследванията, на които евреите били подложени. Именно в този момент накрая на [[зугот]]а се заражда [[талмудизъм|талмудизма]] с Мишната - компилация на устната традиция, свързана с [[Талмуд]]а, така както била предадена от [[танаим]]ите (мъдреците), датираща от приблизително 200 г. и съставена от ''Rabbi Yehuda Hanassi'' в [[Галилея]].

Традицията е запазила и критериите, на базата на които да се вземат решения, като по този начин се съставя и корпусът ''[[Халаха|Halakha]]'' - практични решения и религиозни закони относно правните, религиозните и ритуалните въпроси, което прави Мишната не само сборник от устно предавани закони, но и официален [[кодекс]] на еврейския начин на живот.

Мишна е разделена въз основата на аргументи на шест ''sedarim'' (порядъка) и шестдесет ''mesakhot'' (трактата). Устните закони, предадени от танаимите, които не влезли в състава на Мишната, се наричат ''Baraita'' (мн.ч. ''Baraitot'') - "външни";. околоОколо 250 г.сл.Хр, част от тези закони била събрана в отделен сборник, наречен ''[[Тосефта|Tosefta]]'' ("допълнение"). Мното от тези закони се намират и в [[Талмуд]]а, чийто трактати следват същото разположение като това на Мишната.