'''Ха̀йку''' (на [[японски]]: 俳句) или '''хо̀кку''' (発句) е литературен [[жанр]] на традиционната [[Япония|японска]] лирическа [[поезия]], навлязъл отпрез [[1960-те]] години на ХІХ век и в повечето западни национални поезии.
Отличава се с изключително краткото сикратко изложение - в своя класически вид хайкуто се създава по схема 5-7-5 ''она'' (японският ''он'' е донякъде сравним със сричката в индоевропейските езици).
Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 - 7 - 5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. То притежаваПритежава чистотата, сферичносттазавършеността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието - падащо листо, сняг, муха - хайку ни насочва каккъм дадълбочинно възприемамевъзприемане живота на нещата и проблясъците на просветлението. В стиховете обикновено има някакъв образ,насочващ койтокъм насочвасезона къмобраз сезонаили дума. Според Ролан Барт краткостта на хайку не е формална,; хайку е кратко събитие, коетоизразено намирав непосредственоточна точнатаи синепосредсвена форма. Хайку не е израз на нещоизразът, а съществуванесъществуването на нещо.
Едни от първите известни произведения в такъв стил саизлезли излезнали подизпод четката на Арикида Моритаке още през 1465 г.
Масаока Шики предлага израза "хайку" за да различава тези литературни форми. Това става едва през 19 в.
През ХІХ век, Масаока Шики предлага израза "хайку", с цел да го отграничи като литературна форма.
