Адамандиос Кораис: Разлика между версии

В годината на смъртта му излиза негова автобиография. През [[1881]] г. в [[Атина]] излиза I том от събраните съчинения на Адамандиос Кораис. Идейната линия в творчеството на Кораис не е оригинална, и се изразява в стремеж към просветни реформи следвайки примера на западноевропейските образци на основата на научните и теоретични постижения на „просветена“ Европа. Това идейно течение застъпвано от Кораис от своя страна напълно отрича наследството на [[Византия]], византизма и постиженията на [[византология]]та, намирайки [[средновековие]]то за анахронизъм, довел до упадъка на (древно)гръцката култура. В този идеен дух, повлиян от [[френска революция|френската революция]], Кораис предприема и намеса в богословската мисъл на епохата, стигайки от предложения за реформирана църква до „измисляне“ на собствена религия (на [[Върховно същество|Върховното същество]]), чиито главни черти са: отдалечаване от патристичната традиция, отричане на монашеството, на усъвършенстването в духа на благочестието и на моралните ценности и отричането на вселенския дух на Православието, което не е ограничено от етнически или други граници. "Новата религия" на Кораис е изцяло издържана в атеистичния и антиклерикален дух на Европа по това време, при което обаче се пренебрегва своеобразието на Православието, което не е философска или юридическа система. "Новата религия" на Кораис е плод на духовен живот с цел постигане на Бога. Така Кораис на практика стига до позиция, която в своята цялост довежда до духовното и политическото отслабване на елинизма, неразбирайки и неизползвайки [[исторически метод|историческия метод]] в проповядвания от него ''съвременен елинизъм''.▼