Рудолф II (Бургундия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{към пояснение|Рудолф|Рудолф}} [[Файл:Karte Hoch und Niederburgund.png|thumb|300px|дясно|Кралствата Горна- и Долн...
(Няма разлика)

Версия от 10:32, 7 декември 2011

Вижте пояснителната страница за други личности с името Рудолф.

Рудолф II (Rudolf II.; * 880 (~ 905); † 11 юли 937) e херцог, по-късно крал на Горна Бургундия (912937), крал на Долна Бургундия (Прованс) (933937) и крал на Италия (922926).

Кралствата Горна- и Долна Бургундия и Херцогство Бургундия през 9/10 век

Рудолф е най-голямиият син на крал Рудолф I от Горна Бургундия (888–911) от фамилията на Рудолфингите, бургундският клон на Велфите и Вила от Долна Бургундия, дъщеря на крал Бозон Виенски († 1 ноември 887, крал na Долна Бургундия от 879 г.).

Стреми се да увеличи територията си, но през 919 г. губи битката при Винтертур против херцог Бурхард II. За да има мир той се жени за дъщеря му. Бурхард и Рудолф си помагат веднага политически.

Жени се през 922 г. за Берта от Швабия (* ок. 907; † сл. 2 януари 966), дъщеря на Бурхард II, херцог на Швабия (917-926) и Реция. Двамата имат две деца. Син им Конрад III († 19 октомври 993) става от 937 г. крал на Горна Бургундия и е баща на Рудолф III. Дъщеря им Света Аделхайда Бургундска (* 931 или 932; † 16 декември 999) се омъжва първо за Лотар II и през 951 г. става втората съпруга на император Ото I и майка на император Ото II (* 955; † 983).

През 921 г. той е издигнат от Адалберт I от Иврея за крал на Италия. Побеждава император Беренгар I през 923 г. при Фиоренцуола при Пиаченца и това го прави крал на Италия. В това време италианските влагородници започват да се бунтуват против Рудолф. През ноември 926 г. във Вормс той предава даденото му Копие на Лонгин обратно на крал Хайнрих I Птицелов. През 933 г. Рудолф се отказва от Италия и я дава на Хуго I и получава Долна Бургундия.

Тронът на Рудолф е наследен от сина му Конрад III.

Източници

  • Liudprand von Cremona, Werke., in: Quellen zur Geschichte der sächsischen Kaiserzeit, Darmstadt 1971, S.233–589.
  • Bernd Schneidmüller, Die Welfen: Herrschaft und Erinnerung. Kohlhammer Urban, Stuttgart, 2000. ISBN 3-17-014999-7