Шанго: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Правопис
Ред 7:
Слугите на бога са Афефе (вятъра) и Ошумаре (дъгата), която според една от версиите носи вода от земята в небесния дворец на Шанго. Жените му са Оя, богиня на [[река Нигер]]; [[Ошун]], богиня на р. Ошун, и [[Оба]], богиня на р. Оба. Обикновено Шанго се изобразява стоящ, въоръжен с лък и меч или яхнал огнен жребец, държащ чука на бурите. И в двата случая богът е обкръжен от жените си.
 
Според някои митове, приемани за по-късни, Шанго е син на бог Оранян, брат на Орунган и в началото е бил древен цар и магьосник в града-държава Ойо. Бил велик воин, който непрестанно водил войни и грабел съседите си. На поданиците обаче им омръзнало и изпратили пратеници при Шанго да го уведомят, че искат цар, който да им носи храна, а не роби. Огорченият и уморен владетел, въпреки огромната си магическа сила, с която можел да накаже своите поданици, се оттеглил в гората, където се обесил. От неговия гроб израстналиизраснали вериги, по които той се покатерил до небето.
 
Обикновено жертвите, които се принасяли на Шанго, били [[овен|овни]]. Тези жертви се принасяли само от родовете, които се считали за негови потомци. Тържествата в чест на Шанго били през месец в йорубския календар (имащ 14, по-кратки месеци), отговарящ на <!--европейския-->[[ноември]]. Бедните празнували три дни, а богатите убивали много овни и устройвали празнества по три седмици.<ref>Соколевич, Зофия. Митология на Черна Африка, София 1990, с. 149-150.</ref>