Хърбърт Хувър: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат. инфокутия
м Правопис
Ред 81:
С цел да плати всички тези инициативи Хувър се съгласява да едно от най–големите увеличения на данъците в американската история. Законът за приходите от 1932 г. повишава данъците за най–високите приходи от 25% на 63%. Данъка върху сградите се удвоява, а корпоративните данъци с 15%. Хувър насърчава Конгреса да разследва Ню Йоркската стокова борса и този натиск води до различни реформи.
 
Мнозина считат, че горните мерки са доказателство за това, че Хувър води лява политика. По време на изборите от 1932 г. [[Франклин Д. Рузвелт]] обвинява президента, че харченето и данъците са прекалено високи, за повишаването на националния дълг и блокираната търговия, а и за милионите долари държавна помощ налети в икономиката. Той атакува Хърбърт Хувър за това, че е ''„безразсъден и екстравагантен”'' в харченето, че иска „''всичко да е централизира във Вашингтон възможно най–бързо.''” и че е „''начело на администрацията, харчеща най–много в мирно време в цялата история до сегадосега''”. Кандидатът за вицепрезидент на Рузвелт, [[Джон Гарнър]] обвинява републиканците „''че водят страната надолу по пътя на [[социализъм|социализма]] ''”.
 
Безработицата достига до 24,9 % в края на президентския мандат на Хувър през [[1933]], когато се счита че депресията е достигнала до дъното. Въпреки масираните интервенции на неговия наследник икономиката има минимално подобрение, въпреки това безработицата пада до 14,3% през 1937 г., а след това се повишава до 19 % в следствие на жестока рецесия. Едва в началото на 40–те години икономиката се възстановява окончателно.