Дуранкулашко езеро: Разлика между версии

* Следващият голям забележителен паметник на езерният остров е от 4 в.пр.Хр. - началото на Елинистичната епоха. На 26 м навътре в скалния масив е изсечен [[Елини|елинистически]] пещерен храм на трако-фригийската Велика майка богиня. Това е позната мощна богиня майка, но вече като [[Кибела]], вариантът възприет в Мала Азия от траките, техните наследници и съседните им там други племана, малко по-страховита и близка до първообраза си посестрима на балканските Бендида и Диметра. Този внушителен по размери храм е без аналог в Европа и е единственото нейно пещерно светилище на континента открито до сегадосега. На българска територия са открити и най-ранните за континента култови фигури на богинята. Светилището е изградено във вътрешността на карстова пещерна ниша състояща са от две успоредни пещери ниско на равнището на езерната повърхност дооформена в дълъг правоъгълник разделен по средата с преграда. Открит е случайно едва след като сводът му пропада от собствената си тежест. При разкопките са открити оброчна плоча на богинята, два старогръцки чернофирнисови (червенофигурни) кантароса, амфорна тара и дръж­ки. Паметникът е разположен в източната част на Големия остров. Проучването на голямото пещерно светилище на богинята Кибела с многобройни богати жертвени ями и погребения не е завършено.