Разлика между версии на „Стоян Орманджиев“

м
Правопис
(Добавена категория "Футболисти на Владислав (Варна)")
м (Правопис)
 
==Треньорска кариера==
Завършва треньорска школа в [[Русия|СССР]] през [[1948]] г. Треньор на [[Национален отбор по футбол на България|националния отбор по футбол]] на игрите в [[XV летни олимпийски игри|ОП-Хелзинки]]-[[1952]], [[XVI летни олимпийски игри|ОП-Мелбърн]]-[[1956]] и в [[XVII летни олимпийски игри|ОП-Рим]]-[[1960]]. На игрите в [[XVI летни олимпийски игри|Мелбърн]]-[[1956]] отбора печели бронзовите медали. Държи рекорда от 76 мача, в които е водил [[Национален отбор по футбол на България|"А" националния отбор]], в които е постигнал 30 победи, 20 равенства и 26 загуби ([[1950]]-[[1977]] с прекъсвания). Старши треньор на [[ПФК ЦСКА (София)|ЦСКА]] в периода [[1965]]-[[1970]] г. с който има [[Първенство на България по футбол|две титли]] ([[1966]], [[1969]]) и [[Купа на Съветската армия|две купи на Съветската армия]] ([[1969]]). През [[1967]] г. достига до полуфинал в [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]] срещу [[Интер (Милано)|Интер]] ([[Италия]]) с отбора на ЦСКА. Треньор на [[Алпине]] ([[Австрия]]) през [[1979]] г. Бил е в редица ръководства на [[Български футболен съюз|БФФ]] и съюзен треньор към федерацията. "[[Заслужил треньор]]" от [[1959]] г., "[[Заслужил майстор на спорта|заслужил майстор на спорта]]" от [[1960]] г., "заслужил деятел на физкултурата". Един от най-авторитетните треньори в българския футбол, опитен стратег и педагог. През [[март]] [[2005]] г. Стоян Орманджиев получи почетен знак от Българския футболен съюз послучайпо случай 85-годишнината си.
 
==Други дейности==
108 034

редакции